![Градината на Рама [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/8/2/gradinata-na-rama-bg-download.jpg)
Градината на Рама [bg]
- Автор: Ли Джентри, Кларк Артур Чарльз
- Серия: Рама (bg) #3
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Год: Калпазанов
- ISBN: 954-17-00
- Переводчик: Надежда Гаврилова
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Градината на Рама [bg]». Краткое содержание книги:
Ако Майкъл не беше католик и ако още от най-ранно детство не беше възпитаван в догмата за създаване на поколение, аз никога нямаше да успея да го убедя да заченем дете. Той имаше стотици причини, според които това не беше подходящо за момента. Но най-накрая склони може би защото с постоянните си опити да го придумам, аз нарушавах еженощните му молитви. Предупреди ме, че е твърде вероятно „изобщо да не се получи“ и че той няма да „поеме никаква отговорност“ за моето чувство за неуспех.
Създаването на ембрион ни отне три месеца. По време на първите два овулационни цикъла не успях да го възбудя. Опитах шеги, масаж на тялото, музика, храна — всичко, споменато във всяка една от публикациите по въпроса за импотентността. Неговото усещане за вина и напрежението му винаги бяха по-силни от моето усърдие. Най-накрая въображението изигра решаващата роля. Когато една нощ предложих на Майкъл да си представя, че аз съм съпругата му Катлийн, той най-сетне успя да се задържи в ерекция. Разумът наистина е фантастично творение.
Но дори и с помощта на въображението, не е лесно да се любиш с Майкъл. Преди всичко (вероятно не е много любезно от моя страна да го изнасям), само подготовката му беше достатъчна да накара една обикновена жена да се откаже. Майкъл винаги отправя молитви към Господа, преди да си свали дрехите. За какво ли се моли? Би ми било безкрайно любопитно да науча отговора.
Първият съпруг на Елеонора Аквитанска, Луи VII, е бил възпитан в монашески орден и е станал крал само по една историческа случайност. В романа на баща ми за Елеонора има един дълъг, интимен монолог, в който тя се окайва, че прави любов „заобиколена от тържественост, набожност и грубите дрехи на Цистерианския орден“. Тя копнеела за веселие и смях в спалнята, за неприлични думи и необуздана страст. Вече разбирам защо се е развела с Луи и се е омъжила за Хенри Плантагенет.
И така, сега съм бременна с момче (поне се надявам), което ще внесе генетично разнообразие в нашето потомство. Борбата беше доста изтощителна и съвсем сигурно не си заслужава усилията. Защото желанието ми да имам дете от Майкъл, накара Ричард да си отиде, а Майкъл, поне временно вече не е близкият приятел и другар, какъвто беше през първите години на Рама. Платих висока цена за този успех. Сега трябва да се надявам, че космическият кораб наистина се е отправил нанякъде.
1 март, 2206
Тази сутрин повторих частичния геномен текст, за да се уверя в първоначалните резултати. Няма никакво съмнение. Нашето неродено момче съвсем сигурно има синдром на Уитингъм. За щастие липсват други установими дефекти, но и Уитингъм стига.
Показах резултатите на Майкъл, когато след закуската останахме за малко сами. Отначало той не разбра това, което му говорех, но когато използвах думата „изоставащ“, незабавно реагира. Досещах се, че си представя дете, което изобщо няма да е в състояние да се грижи за себе си. Тревогите му се поуталожиха само отчасти, когато обясних, че Уитингъм не е нещо повече от намалена способност за заучаване — обикновена недостатъчност на електрохимическите процеси в мозъка да действат нормално.
Когато миналата седмица извърших първия частичен геномен тест, имах известни подозрения за Уитингъм, но тъй като съществуваше вероятност за двусмисленост в резултатите, не казах нищо на Майкъл. Преди да взема втора проба от амниотичната течност, реших да прегледам отново всичко, което се знаеше за това състояние. Кратката ми медицинска енциклопедия, за нещастие, не съдържа достатъчно информация, която да ме удовлетвори.
Днес следобед, докато Кати спеше, ние с Майкъл помолихме Симон да отиде в детската стая и да почете около час. Нашето съвършено ангелче се съгласи без протести. Майкъл беше много по-спокоен от сутринта. Призна, че първоначално бил съкрушен от новината за Бенджи (Майкъл желае да наречем детето на дядо му — Бенджамин Райън О’Туул). Очевидно прочитът на книгата на Йов е изиграл огромна роля по отношение възстановяването на стимула му за живот.
Обясних на Майкъл, че умственото развитие на Бенджи ще бъде забавено и монотонно. Той донякъде се утеши от факта, че мнозина от хората със синдрома на Уитингъм след двадесетгодишно обучение постигат умственото развитие на дванадесетгодишно дете. Уверих Майкъл, че дефектът не се проявява с никакви физически белези, какъвто е случаят със синдрома на Даун, и тъй като Уитингъм се предава рецесивно, съществува много малка вероятност потомците да бъдат засегнати преди появата на третото поколение.