Червената лястовица [bg]

Стана на крака и остави чаршафа да падне на пода. Всички очи в стаята се приковаха в тялото ѝ, гърдите ѝ се повдигаха, краката ѝ бяха в готовност. Вдигна светкавично стъпалото си във финт и мъжът от СВР се приведе, за да се защити. Тя бързо се протегна и заби ноктите на палеца и показалеца на ръката си в септума между ноздрите му, стисна силно и го дръпна към себе си (номер от килиите за мъчения, измислен от НКВД през тридесетте години на миналия век). Дръпна рязко главата на виещия главорез, който не беше в състояние да се съпротивлява, наведе го надолу към малката масичка в стаята — отрупана с търговски документи от френското посолство, — удари в ъгъла ѝ бузата му, преобърна масичката заедно с документите и свали мъжа на пода. Той не помръдна. От дивана Делон гледаше и не можеше да повярва.

Цялата сцена трая по-малко от десет секунди. Един от другите офицери от СВР сграбчи Доминика, измъкна я от апартамента, повлече я с лице надолу по коридора и я напъха в друга стая.

— Махни си ръцете от мен — каза тя. Вратата се захлопна в лицето ѝ. Мъжът изчезна. От дъното на стаята долетя глас.

— Ефектно представление, ефрейтор, силен завършек на една дискретна разузнавателна операция. — Доминика се обърна и видя Семьонов, седнал на дивана пред два монитора. Единият екран показваше апартамента, единия мъж, сгърчен в безчувствена купчина на пода, и другия, надвесен над Делон, който все още държеше панталоните си в ръце, с лице към него, вдигнато като за молитва. Вторият екран показваше запис на Доминика и Делон в леглото. Със спрян звук сексът между тях изглеждаше клиничен, безстрастен, сценичен. Тя не му обърна внимание.

Стисна чаршафа около себе си с една ръка, а с пръстите на другата опипа пулсиращата си буза.

— Жопа! Задник! Щяхме да получим всичко! — изкрещя тя. Семьонов не отговори. Очите му шареха между двата монитора.

— Той щеше да вербува дъщеря си заради мен — фучеше тя. Семьонов не се обърна да я погледне, но измърмори:

— Така или иначе ще го направи. — Той насочи дистанционното и от единия монитор, който предаваше на живо, се чу звук. Двамата служители на СВР сега крещяха на Делон, който седеше неподвижен на дивана. Доминика направи още една стъпка с босите си крака в стаята към Семьонов, обмисляйки най-сериозно дали да не забие нокътя на палеца си в окото му.

— Не ви ли е ясно, че той няма да се поддаде на шантаж? Не е достатъчно храбър. Наистина ли си мислите, че…

Семьонов се обърна към нея, докато си палеше цигара. Очите му пламтяха в жълто.

— Ако не сработи, тогава ще можем да го запишем като провал във вашето досие — каза той. — Не можете вие да решавате, никога не сте могли — добави той, усмихвайки ѝ се. — И тази служба не е ваша лична територия.

Той се обърна към немия монитор. Доминика мрачно наблюдаваше себе си, обвила крака около талията на Делон.

— Какъв е смисълът да се върти отново този филм от спалнята, другарю? — попита тя Семьонов. Той не отговори, само издуха дима от цигарата си към тавана.

— С оглед на факта, че Серов ви удари, няма да повдигна обвинение срещу вас за това, което му направихте. — Той посочи към другия монитор и към Серов, все още лежащ в безсъзнание на пода. — Ама и темперамент имате! Така ли е, Ласточка? Това ще бъде сериозен актив в напъпващата ви кариера.

Той отново се усмихна и кимна към вратата на преходната стая.

— Там има дрехи, ако желаете да се преоблечете, ефрейтор.

Ако, разбира се, не предпочетете да стоите гола цяла нощ.

Доминика отиде в стаята и бързо нахлузи безформен комбинезон, пластмасов колан и чифт черни обувки с връзки. Униформата на съвременната съветска жена през петдесетте години.