Кинжалът на Медичите [bg]

Мъжът разсеяно почукваше с монета по сребърната щипка за пари, с която бе хваната пачка банкноти.

— Академията — изговорих с все още надебелял език.

— Отлично — отговори той.

— Къде е тя? — настоях да узнам.

— В съседната стая. Здрава и невредима е, само дето е упоена. Така че — спокойно.

Прокашлях се.

— Имате добър вкус за шапки.

— Съгласен съм — отвърна той и на устните му заигра весела усмивка.

— Само да не беше одеколонът — добавих аз. Усмивката си остана същата.

Онзи, когото нарекоха Мобрайт, силно ме удари по гърдите.

— Свивай си устата или ще ти я затворя аз.

Обърнах се към него и положих всички усилия да сбърча носа си точно както той бе направил. Явно си търсех белята. Яката на бялата му риза като че бе твърде широка за тънкия му като молив врат и въпреки че бе закопчана под раираната вратовръзка в червено и черно, пак оставаше място да пъхна ръка и да го сграбча за космите на гърдите, ако изобщо имаше такива.

Обърнах поглед към мъжа на стола, който измъкна носна кърпа с монограм от горния си джоб. Прочетох инициалите А. Б. Докосна тънките си устни и я прибра обратно. На средния си пръст носеше златен пръстен със смарагд с форма на паралелепипед.

— Мобрайт — обърна се към другия — мисля, че чаша чай ще ни се отрази добре. Пиете ли чай, господин Барнет?

Размърдах пръсти. Сякаш ме полазиха мравки, нормална реакция на възвръщане на чувствителността. Прокарах език по зъбите си и бавно изправих гръб.

— Искам да я видя веднага.

— Нека бъде „Ърл Грей“ — обърна се А. Б. към Мобрайт, подканяйки го да излезе. — И две пури.

Мобрайт напусна стаята през страничната врата.

Огледах дивана, на който лежах. Червен и с ресни, подхождаше на обстановката в помещението, което можеше да мине за бърлога на граф.

Похитителят ми полека потупа захаросаната си коса. Предпазливо се поизправих.

— Казах веднага, господин Б.

За секунда обръщението го свари неподготвен и той озадачено ме изгледа. После му стана ясно.

— А, забелязал сте носната ми кърпа. Отлично. Показва синята ми кръв, не сте ли съгласен? Въпреки че баща ми би възразил, проклета да е праволинейната му аристократична душа. Не се тревожете, тя няма никъде да избяга — увери ме той и кимна към вратата, през която бе излязъл Мобрайт. — Но се съмнявам, че скоро ще дойде в съзнание. Упойката потиска дейността на централната нервна система. Изключително ефективна. Името е към дванадесет срички. Не ме карайте да го произнеса.

Направих няколко крачки към вратата и завъртях месинговата топка на бравата. Бе заключена. Заслушах се. Нищо. Отново се обърнах към господин Б., облягайки се на стената.