Грънчарското колело на рая [bg]

Бели като парички, звездите излизаха на небето. Голяма, трептящо бяла звезда разцъфна точно отдясно на пътя, ниско над тъмната местност. Когато вдигна отново поглед към нея, беше станала по-голяма и по-ярка. Огромна е, помисли си той. Сякаш колкото по̀ изсветлява, по-червена става. Аленееше и огромнееше. Очите му плувнаха в сълзи. Малки синьо-зелени нишки се стрелкаха зигзагообразно в брауново движение. Около голямата звезда и мъничките чертички пулсираше огромен кремав ореол, по-слабо, по-ясно, пулсираше. О, не, не, не! — възкликна той докато голямата звезда стана огромна, ослепително ярка. ПРЪСНА СЕ! Когато небето се пръсна на ивици ярка смърт, той падна на земята и покри глава с ръце, не можеше да се обърне по лице, но трябваше да види и да бъде свидетел. Земята се разлюля, по кожата й преминаха големи трептящи гънки. „Стига, стига!“ — изкрещя той с поглед, обърнат към небето, и се събуди на кожената кушетка.

Седна и зарови лице в потните си, треперещи ръце.

След малко усети върху рамото си тежката ръка на Хейбър, който каза:

— Отново тежък сън. По дяволите, бях решил да те пусна да минеш лесно този път. Казах ти да сънуваш мир.

— Така беше.

— Но те разтревожи?

— Наблюдавах война в Космоса.

— Наблюдаваше я? Откъде?

— От Земята. — Разказа съня си накратко, пропускайки гъската. — Не разбрах дали те унищожиха един от нашите или ние някой от техните.

Хейбър се засмя.

— Ще ми се да можехме да видим какво става там, горе. Но, разбира се, тези сблъсъци стават при скорости и разстояния, които човешкият взор просто не е способен да следи. Твоята версия е без съмнение далеч по-ярка от действителността. Звучи като хубав научнофантастичен филм от седемдесетте години. Гледах ги като момче… Но защо според теб си сънувал битка, след като внушението беше мир?

— Само мир ли? Сънувай за мир — само това ли казахте?

Хейбър не отговори веднага, а се залови с копчетата на Усилвателя. Накрая се обади:

— Добре. Нека само този път, експериментално, да сравним внушението със съня. Може би ще открием защо се е получило обратното. Казах… не, да чуем записа — отсече той и отиде до панела на стената.

— Вие записвате целия сеанс, така ли?

— Разбира се. Стандартна психиатрична практика. Не знаеше ли?

Как да знам, след като е скрит, не издава звукови сигнали и не сте ми казали — помисли Ор, но премълча. Може да беше стандартна практика, а може би личната арогантност на Хейбър, но и в двата случая нямаше какво да направи.

— Тук ще е, би трябвало да е тук. Сега хипнотичното състояние, Джордж. Ти си… Ето! Не изпадай в хипноза, Джордж — Лентата съскаше. Ор поклати глава и премига. Последният фрагмент от изречение беше, разбира се, гласът на Хейбър от записа, а той все още беше натъпкан с предизвикващ хипноза препарат.

— Ще трябва да прескоча малко. Така. — И отново се чу гласът му, който казваше: — … мир. Стига масово избиване на хора от хора. Да няма боеве в Иран, Арабия и Израел. Стига геноцид в Африка. Стига трупане на ядрено и бактериологично оръжие, предназначено за използуване срещу други държави. Да няма повече научно търсене на начини и средства за избиване на хора. Един спокоен свят. Мирът като естествен начин на живот на Земята. Ще сънуваш, че светът живее в мир. Сега ще заспиш. Когато кажа… — Хейбър изключи внезапно касетофона, за да не би да приспи Ор с ключовата дума.