Обичай ближния си [bg]

Тя беше сама и седеше пред отворените си книги.

— Елате! — извика Керн. — Една жена долу има ужасен кръвоизлив.

Слязоха тичешком. В стаята беше вече по-тъмно. В прозореца блестяха последните лъчи на залеза, осветяващи призрачно пода и масата. Един отразен лъч искреше като рубин в шишето за вода. Жената лежеше неподвижно. Вече сякаш не дишаше.

Рут Холанд дръпна одеялото. Жената плуваше в кръв.

— Запалете лампата! — извика девойката.

Керн изтича до ключа. Светлината на слабата електрическа лампа се сля мрачно с червеникавия блясък на залеза. Жената лежеше в леглото, обляна в това жълто-червеникаво сияние. Сега тя беше само един безформен корем с раздърпани, окървавени дрехи, от които се подаваха изцапани с кръв бели крака. Черните й чорапи се бяха смъкнали, а краката й изглеждаха странно извити и безжизнени.

— Дайте ми кърпата за лице! Трябва да спрем кръвоизлива. Може би ще намерите още нещо!

Керн видя, че Рут запретна ръкави и започна да разкопчава жената. Той й подаде кърпата за лице от умивалника.

— Докторът ще дойде сигурно скоро. Марил отиде да го доведе.

Търсейки нещо за превръзка, той изпразни набързо куфара.

— Дайте каквото и да е — извика Рут.

На пода бяха разхвърляни цял куп детски дрешки — ризки, повои, пеленки, няколко плетени палтенца от розова и светлосиня вълна, украсена с панделки. Едно от тях беше още недовършено, нанизано на игли за плетене. Кълбо мека синя вълна падна и се търкулна безшумно на пода.

— Дайте ми нещо! — Рут захвърли окървавената кърпа за лице. Керн й подаде повоите и пелените. В същия миг чуха стъпки по стълбите. Почти веднага Марил блъсна вратата и влезе с доктора.

— Какво става тук? — Докторът влезе с един скок, бутна настрана Рут Холанд и се наведе над жената. Почти веднага се обърна към Марил. — Потърсете номер 2167. Браун да дойде веднага с всичко необходимо за упойка и бракстон-тиксова операция, разбрахте ли? Освен това да донесе и всичко необходимо против силен кръвоизлив.

— Разбрах.

Лекарят се огледа.

— Можете да си тръгнете — каза той на Керн. — Госпожицата по-добре да остане. Донесете топла вода и ми дайте чантата.

След десет минути пристигна вторият лекар. С помощта на Керн и още няколко души, които се бяха прибрали междувременно, съседната стая бе превърната набързо в операционна. Леглата бяха бутнати настрана, няколко маси бяха съединени и инструментите наредени. Съдържателят замени лампите с най-силните, които имаше в хотела.

— По-бързо, по-бързо! — Първият лекар полудяваше от нетърпение. Той навлече бялата си престилка и накара Рут Холанд да я закопчае. — Облечете една и вие! — Той й хвърли една престилка. — Може би ще ни потрябвате. Можете ли да гледате кръв? Не ви ли става лошо?