Обичай ближния си [bg]

— Раждане — обърна се Марил към Керн. — Ето как идваме в света: сред писъци и кръв. Разбираш ли, Керн?

— Да.

— Не — каза Марил. — Не разбираш; и аз не разбирам. Само жена може да разбере. Не се ли чувстваш като свиня?

— Не — отговори Керн.

— Не? Е, добре, аз се чувствам като свиня. — Марил изтри очилата си и погледна Керн. — Не си ли имал никога жена? Не! Иначе и ти би се чувствал като мен. Няма ли възможност да се пийне нещо тук?

От един ъгъл на стаята се показа келнерът.

— Донеси половин бутилка коняк — каза Марил. — Да, да, имам пари да го платя. Върви го донеси.

Келнерът изчезна, а заедно с него излязоха съдържателят и още двама души. Керн и Марил останаха сами.

— Да седнем до прозореца — каза Марил и посочи залеза. — Красиво, нали?

Керн кимна.

— Да — каза Марил. — Какви ли не противоречия се случват едновременно! Онова в градината е люляк, нали?

— Да.

— Люляци и етер. Кръв и коняк. Хайде наздраве.

— Донесох четири чаши, хер Марил — каза келнерът, като сложи един поднос на масата. — Помислих, че… може би… — Той посочи с глава към съседната стая.

— Добре.

Марил наля две чаши.

— Пиеш ли, Керн?

— Рядко.

— Въздържанието е еврейски грях. Вие, от друга страна, познавате повече жените. Но те не се интересуват от това. Наздраве.

— Наздраве.

Керн изпразни чашата си. Почувства се по-добре.

— Само помятане ли е — попита той, — или нещо друго?

— Да. С четири седмици по-рано. От преумора. Пътуване, смяна на влакове, тревоги, скитане и така нататък. Всичко, което жена в нейното положение не е трябвало да прави.

— А защо…

Марил наля отново чашите.

— Защо… — каза той. — Защото е искала детето й да има чешко поданство, защото не е искала да го плюят в училище и да го наричат „вонящ евреин“.

— Разбирам — каза Керн. — А съпругът й не е ли дошъл с нея?

— Съпругът е бил затворен преди две седмици. Защо? Защото е търговец и бил по-предприемчив и работлив от конкурента си на отсрещния ъгъл. Какво ще направиш, ако си на мястото на този конкурент? Ще го обвиниш в предателски приказки, в ругатни срещу правителството, в разпространяване на комунистически учения. В каквото и да е. Ще го затворят. И неговите клиенти ще дойдат при теб. Разбираш ли?

— Наблюдавал съм такива неща — каза Керн.

Марил изпразни чашата си.

— Сурови времена. Мирът се осигурява с оръдия и бомбардировачи. Човечността — с концентрационни лагери и погроми. Живеем в дни, когато всички понятия са обърнати с главата надолу, Керн. Нападателят се самообявява днес за пазител на мира, а битите и преследваните са подпалвачи на световни войни. Има дори цели раси, които вярват в това.