Обичай ближния си [bg]
- Автор: Ремарк Эрих Мария
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Димант
- ISBN: 954-8472-72-4
- Переводчик: Борис Любенов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Обичай ближния си [bg]». Краткое содержание книги:
— Не — каза Рут.
— Браво! Чудесна девойка!
— Аз бих могъл да ви помогна — каза Керн. — Следвал съм два семестъра медицина.
— Засега не. — Докторът погледна инструментите си. — Да започваме ли?
Светлината озари плешивото му теме. Вратата на стаята бе откачена. Четирима души изнесоха леглото със стенещата жена в коридора, оттам я внесоха в другата стая. Очите й бяха широко разтворени, пребледнелите й устни мърдаха.
— Дръж по-здраво — викаше докторът. — Вдигнете по-високо! Внимателно, да ви вземат дяволите, внимателно!
Жената беше много тежка. По челото на Керн лъснаха капки пот. Погледът му срещна този на Рут. Тя беше бледа, но спокойна и толкова преобразена, че едва можеше да я познае. Мислите й бяха изцяло при болната жена.
— Хайде! Всеки, който няма работа — вън! — извика плешивият доктор. Той хвана ръката на болната. — Няма да ви боли. Много е леко! — Гласът му внезапно бе придобил майчинска нежност.
— Детето ми трябва да оживее — прошепна жената.
— И двамата ще живеете… и двамата — отговори кротко докторът.
— Детето ми…
— Само ще го извием малко, за да не се появи с рамото напред. И всичко ще свърши много бързо. Бъдете спокойна само, съвсем спокойна. Упойка!
Керн бе останал с Марил и неколцина други в стаята, откъдето бяха изнесли жената. Очакваха с нещо да бъдат полезни. От съседната стая се чуваше глухият шепот на лекарите. По пода лежаха разхвърляните розови и сини палтенца.
— Раждане — обърна се Марил към Керн. — Ето как идваме в света: сред писъци и кръв. Разбираш ли, Керн?
— Да.
— Не — каза Марил. — Не разбираш; и аз не разбирам. Само жена може да разбере. Не се ли чувстваш като свиня?
— Не — отговори Керн.
— Не? Е, добре, аз се чувствам като свиня. — Марил изтри очилата си и погледна Керн. — Не си ли имал никога жена? Не! Иначе и ти би се чувствал като мен. Няма ли възможност да се пийне нещо тук?
От един ъгъл на стаята се показа келнерът.
— Донеси половин бутилка коняк — каза Марил. — Да, да, имам пари да го платя. Върви го донеси.
Келнерът изчезна, а заедно с него излязоха съдържателят и още двама души. Керн и Марил останаха сами.
— Да седнем до прозореца — каза Марил и посочи залеза. — Красиво, нали?
Керн кимна.
— Да — каза Марил. — Какви ли не противоречия се случват едновременно! Онова в градината е люляк, нали?
— Да.
— Люляци и етер. Кръв и коняк. Хайде наздраве.
— Донесох четири чаши, хер Марил — каза келнерът, като сложи един поднос на масата. — Помислих, че… може би… — Той посочи с глава към съседната стая.
— Добре.
Марил наля две чаши.
— Пиеш ли, Керн?
— Рядко.
— Въздържанието е еврейски грях. Вие, от друга страна, познавате повече жените. Но те не се интересуват от това. Наздраве.
— Наздраве.
Керн изпразни чашата си. Почувства се по-добре.
— Само помятане ли е — попита той, — или нещо друго?
— Да. С четири седмици по-рано. От преумора. Пътуване, смяна на влакове, тревоги, скитане и така нататък. Всичко, което жена в нейното положение не е трябвало да прави.
— А защо…
Марил наля отново чашите.
— Защо… — каза той. — Защото е искала детето й да има чешко поданство, защото не е искала да го плюят в училище и да го наричат „вонящ евреин“.
— Разбирам — каза Керн. — А съпругът й не е ли дошъл с нея?
— Съпругът е бил затворен преди две седмици. Защо? Защото е търговец и бил по-предприемчив и работлив от конкурента си на отсрещния ъгъл. Какво ще направиш, ако си на мястото на този конкурент? Ще го обвиниш в предателски приказки, в ругатни срещу правителството, в разпространяване на комунистически учения. В каквото и да е. Ще го затворят. И неговите клиенти ще дойдат при теб. Разбираш ли?
— Наблюдавал съм такива неща — каза Керн.
Марил изпразни чашата си.
— Сурови времена. Мирът се осигурява с оръдия и бомбардировачи. Човечността — с концентрационни лагери и погроми. Живеем в дни, когато всички понятия са обърнати с главата надолу, Керн. Нападателят се самообявява днес за пазител на мира, а битите и преследваните са подпалвачи на световни войни. Има дори цели раси, които вярват в това.