Химн на смъртта [bg]

Винаги било изненада какво имало в торбите, понякога било малко повече, понякога малко по-малко. Когато години по-късно се връщаше в спомените си, г-жа Сонг не можеше да си спомни кога точно – през 1989, 1990 или 1991 г. – дажбите изчезнали. Когато ѝ подавали торбата, нямало нужда да поглежда вътре, за да потвърди разочарованието си. Била по-лека отпреди. Дажбите били системно намалявани. Един месец можело да вземе храна само колкото за двадесет и пет дни, д-руг месец като за десет. Въпреки обещанията на Ким Ир Сен оризът бил луксозна стока за севернокорейците. Все по-често получавали само пшеница и ечемик. Олиото по принцип се давало рядко, но сега съвсем изчезнало от торбата. Г-жа Сонг не се оплаквала, не че имало на кого, дори и да искала. "Ако бях повдигнала въпроса, просто щяха да дойдат да ме отведат" – ми каза тя по-късно.

Севернокорейското правителство давало разнообразни обяснения, от очевидно абсурдни до малко по-правдоподобни. Казвали на хората, че правителството им трупа запаси от храна, за да нахрани гладуващото население на Южна Корея в благословения ден на обединението. Или че САЩ са наложили блокада на Северна Корея, която не допуска доставката на хранителни продукти. Това не било вярно, но можело да се случи. В началото на 1993 г. Северна Корея обявила, че ще се оттегли от Договора за неразпространение на яд-рено оръжие и президентът Бил Клинтън заплашвал със санкции. За Ким Ир Сен било удобно да отклони вината от себе си. Той можел да посочи с пръст САЩ – любимата изкупителна жертва на Северна Корея. "Народът на Корея страда достатъчно от блокадата и санкциите на американските империалисти", пише "Родонг Синмун".

Корейците се смятат за корави и действително са такива. Пропагандната машина стартирала нова кампания, която използвала корейската гордост, припомняйки доста съмнителната легенда, която се носела през 1938-1939 г. за това как Ким Ир Сен водел малка група от антияпонски партизани "в бой срещу хиляди врагове при 20 градуса под нулата, напредващи въпреки силния сняг и глада, развяващи червения флаг в предните редици". Великият поход, както наричали този подвиг, по-късно станал метафора за глада. "Родонг Синмун" призовавал севернокорейците да си припомнят жертвата на Ким Ир Сен, за да се обединят срещу глада.