Химн на смъртта [bg]
- Автор: Демик Барбара
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-726-8
- Переводчик: Лиляна Андреева
- Жанр: Публицистика
Электронная книга - «Химн на смъртта [bg]». Краткое содержание книги:
Хората в най-неблагоприятно положение били онези, които живеели в градовете и нямали собствена обработваема земя.
Откакто се била омъжила, г-жа Сонг ходела на всеки петнадесет дни с две найлонови пазарски торбички в един и същи център за разпределяне на храна в квартала, сбутан между няколко жилищни блока. Той не бил като супермаркет, където можещ да вземеш каквото си поискаш от рафтовете; жените чакали на опашка отвън пред вход с големи метални врати без табела. Дните, в които можело да се отиде, били предварително определени за всеки – за г-жа Сонг били трети и осемнадесети, но все пак често се чакало по няколко часа. Влизало се в малко неотоплено помещение с бели бетонни стени, в което мрачна жена седяла на малка маса, отрупана със счетоводни книги. Г-жа Сонг подавала своята книжка с дажбата, малка сума пари и купоните от завода за облекла, удостоверяващи, че е изпълнила трудовия си дълг. Чиновниците изчислявали на какво количество има право: 700 грама всеки ден за нея и Чханг Бо; още 300 грама за свекърва ѝ, защото пенсионерите получавали по-малко; и 400 грама за всяко дете, което все още живее с родителите си. Ако някой в семейството трябвало да пътува, порциите за дните отсъствие се изваждали от общата дажба. След като направели изчисленията, чиновничката вземала официалния печат, важно го потапяла в червеното мастило и след това го слагала върху квитанцията в три копия, едно от които давала на г-жа Сонг. В дъното на склада, където съхранявали големи бъчви с ориз, пшеница, ечемик и брашно, друг чиновник премервал дажбите и ги слагал в найлоновите торбички на г-жа Сонг.
Винаги било изненада какво имало в торбите, понякога било малко повече, понякога малко по-малко. Когато години по-късно се връщаше в спомените си, г-жа Сонг не можеше да си спомни кога точно – през 1989, 1990 или 1991 г. – дажбите изчезнали. Когато ѝ подавали торбата, нямало нужда да поглежда вътре, за да потвърди разочарованието си. Била по-лека отпреди. Дажбите били системно намалявани. Един месец можело да вземе храна само колкото за двадесет и пет дни, д-руг месец като за десет. Въпреки обещанията на Ким Ир Сен оризът бил луксозна стока за севернокорейците. Все по-често получавали само пшеница и ечемик. Олиото по принцип се давало рядко, но сега съвсем изчезнало от торбата. Г-жа Сонг не се оплаквала, не че имало на кого, дори и да искала. "Ако бях повдигнала въпроса, просто щяха да дойдат да ме отведат" – ми каза тя по-късно.
Севернокорейското правителство давало разнообразни обяснения, от очевидно абсурдни до малко по-правдоподобни. Казвали на хората, че правителството им трупа запаси от храна, за да нахрани гладуващото население на Южна Корея в благословения ден на обединението. Или че САЩ са наложили блокада на Северна Корея, която не допуска доставката на хранителни продукти. Това не било вярно, но можело да се случи. В началото на 1993 г. Северна Корея обявила, че ще се оттегли от Договора за неразпространение на яд-рено оръжие и президентът Бил Клинтън заплашвал със санкции. За Ким Ир Сен било удобно да отклони вината от себе си. Той можел да посочи с пръст САЩ – любимата изкупителна жертва на Северна Корея. "Народът на Корея страда достатъчно от блокадата и санкциите на американските империалисти", пише "Родонг Синмун".
Корейците се смятат за корави и действително са такива. Пропагандната машина стартирала нова кампания, която използвала корейската гордост, припомняйки доста съмнителната легенда, която се носела през 1938-1939 г. за това как Ким Ир Сен водел малка група от антияпонски партизани "в бой срещу хиляди врагове при 20 градуса под нулата, напредващи въпреки силния сняг и глада, развяващи червения флаг в предните редици". Великият поход, както наричали този подвиг, по-късно станал метафора за глада. "Родонг Синмун" призовавал севернокорейците да си припомнят жертвата на Ким Ир Сен, за да се обединят срещу глада.