Warcraft - Денят на Дракона
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: World of Warcraft. Трилогия Войны Древних #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Денят на Дракона». Краткое содержание книги:
— Нищо изненадващо — отвърна по-възрастната магьосница, — след като всеки от нас може да носи хиляди маски едновременно…
Светкавица проблесна през Крас, но остана незабелязана от него.
— Официалното съобщение ще бъде направено след две седмици. Месец по-късно, освен ако някой от монарсите не промени решението си, този лорд Престор ще бъде коронясан.
— Трябва да отправим протест.
— За начало. Но онова, което наистина трябва да направим, е да открием истината за този лорд Престор. Да претърсим всяка дупка и всяка гробница, но да разкрием миналото му, неговото истинско призвание. Дотогава не бихме могли да му се противопоставим открито, защото той несъмнено се ползва с подкрепата на всички други в Алианса.
Възрастната жена кимна:
— А дори ние не сме способни да се изправим срещу обединената мощ на останалите кралства, ако те сметнат, че сме станали твърде досадни.
— Така е, не можем.
Крас пропъди образа на Престор с едно махване на ръката, но ликът на младия благородник вече се бе запечатал в съзнанието на всеки един от Кирин Тор. Мълчаливо те се съгласиха, че проблемът е от изключителна важност.
— Аз трябва отново да ви напусна — каза Крас. — Предлагам ви да помислите сериозно върху тази бедствена ситуация. Проверете всички следи, без значение колко са незначителни или невъзможни, но го направете бързо. Подозирам, че ако тази загадъчна личност се възкачи на трона на Алтерак, Алиансът няма да се задържи дълго цял, колкото и единомислещи да са владетелите му в момента. — Той си пое въздух. — И се страхувам, че Даларан ще падне наред с останалите, ако това се случи.
— Заради този единствен човек? — не се стърпя брадатият магьосник.
— Точно заради него, да.
И докато другите още умуваха над думите му, Крас отново изчезна…
… За да се материализира в своята светая светих, все още разтърсен от това, което бе открил. Чувството за вина го гризеше отвътре, защото Крас не бе докрай откровен със своите събратя. Той знаеше — или по-скоро подозираше — доста повече за този загадъчен лорд Престор, отколкото бе споделил с останалите. Щеше му се да може да им каже всичко, но те биха се усъмнили в неговия здрав разум. Ако пък случайно му повярваха, това щеше да им разкрие твърде много за самия него и методите му — нещо недопустимо при тези критични обстоятелства.
„Дано да постъпят така, както се надявам“ — помисли си той. Сам в мрачната си изолирана стая Крас се осмели да свали качулката от главата си. Едничка мъждива светлинка нарушаваше тъмата и нейният мек отблясък разкриваше красив, посивяващ мъж с изпити черти. Черните му искрящи очи намекваха за възраст и умора дори повече от останалата част от лицето му. Три дълги белега се спускаха по дясната му буза успоредно един на друг. Въпреки старостта си те все още пулсираха със слаба болка.
Майсторът магьосник обърна нагоре облечената в ръкавица длан на лявата си ръка. Над нея внезапно се появи светлосиня сфера. Крас прокара другата си ръка над сферата и вътре незабавно се появиха образи. Висок каменен стол се плъзна зад него и той се настани удобно, за да наблюдава.
За пореден път Крас огледа двореца на крал Теренас. Величествената каменна постройка от дълги поколения служеше вярно на монарсите на тези земи. Две кули-близнаци на няколко етажа се извисяваха от двете страни на главната сграда, която бе внушително сиво здание, наподобяващо крепост. Флаговете на Лордерон се вееха гордо от върховете на кулите и около входната порта. Войници в униформите на кралската гвардия стояха на пост пред нея, а неколцина от Рицарите на сребърната ръка бяха заели позиции от вътрешната й страна. При нормални условия паладините не бяха част от защитата на двореца, но тъй като на гостуващите монарси им оставаха няколко дребни детайла за доуточняване, услугите на доверените воини явно все още бяха необходими.
Магьосникът отново прокара ръка над сферата. Вляво от образа на двореца се появи изображение на една от вътрешните стаи. Вперил поглед в нея, заклинателят изведе помещението на преден план.
Теренас и младоликото му протеже. Значи въпреки края на преговорите и предстоящото отпътуване на другите владетели лорд Престор оставаше при краля. Крас бе изкушен отново да опита да проникне в съзнанието на облечения в черно аристократ, но успя да се сдържи. Нека останалите се мъчат с тази невъзможна задача. Човек като Престор несъмнено би очаквал подобни атаки и щеше да се справи незабавно с тях. Крас не желаеше да разкрива картите си на този етап.