Warcraft - Войната на Древните - Разцеплението
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Разцеплението». Краткое содержание книги:
— На мен? — Джарод поклати глава. — Господарю Крас, оказваш ми незаслужено голямо доверие! Аз съм само офицер от стражата, нищо повече! Точно както Майев каза, просто имах късмет! Не съм по-голям командир от… от…
— От Старей? — изсмя се подигравателно Ронин.
— Боя се, че трябва да разчитаме на теб, Джарод Шадоусонг. Таурените и останалите виждат уважението, което им оказваш, и ти отвръщат със същото. Може отново да настане време, когато, точно както по-рано, ще ти се наложи да вземеш решение и да действаш незабавно. За спасението на народа си, смея да добавя.
Раменете на нощния елф се изгърбиха и той се призна за сразен.
— Ще сторя всичко по силите си, господарю Крас. Само това мога да кажа.
Магьосникът кимна.
— И аз само това искам от теб, добри ми капитане.
— Така. А сега, след като оправихме този дребен проблем — изкоментира човекът, — ще ми кажеш ли как планираш да достигнеш леговището?
— Грифоните вече не са достъпни. Ще трябва да използваме нощните пантери и да ги напрягаме до предела им.
— Но това ще отнеме много време! И по-лошо, ще ви направи прекалено открити за убийците на Пламтящия легион!
Аркемонд непрестанно пращаше демони по фланговете на армията, които да опитват да се промъкнат сред редиците й, за да убият Крас и другарите му. Малфурион беше специално белязан от архидемона, след като друидът беше обърнал хода на една почти сигурна победа на Легиона, но драконовият магьосник не се съмняваше, че и той е сред челните места в списъка.
— Магията е твърде рисковано средство за придвижване към леговището на Детуинг — отвърна Крас. — Не се съмнявам, че той бди за подобни неща. Трябва да пътуваме с нормални средства.
— Все така продължава да не ми харесва.
— Нито на мен, но няма друг начин. — Той погледна към спътниците си за това пътуване. — Готови ли сте за тръгване?
Малфурион кимна. Брокс отвърна с нетърпеливо сумтене. Макар магьосникът и друидът да разполагаха с невероятни сили, Крас разбираше, че малкият им отряд има нужда от опитен войн като орка. Заклинателите можеха да бъдат спрени по много начини. Освен това Брокс отдавна се бе доказал като верен съюзник.
— Дай ни час, преди да съобщиш на лорд Старей — напомни Крас на човека, докато се качваха по седлата.
— Ще ви дам два.
Като видя, че друидът и оркът вече са се качили на пантерите си, Крас пришпори звяра си напред. Грациозната котка бързо набра скорост, а животните на спътниците му го следваха съвсем наблизо. Не мина много време и армията на нощните елфи се стопи в далечината.
Никой не проговори, докато яздеха, защото и тримата внимаваха не само за пътя напред, но и за знаци за прокрадваща се наоколо заплаха. Нощта обаче премина без да се случи нищо и те напреднаха достатъчно, за да може Крас да обяви почивка, щом слънцето изгря.
— Ще починем тук за известно време — реши той, оглеждайки рехавите дървета, покриващи някои от хълмовете напред. — Бих предпочел да навлезем сред горите, когато сме събрали сили.
— Мислиш, че може да сме в опасност там? — запита Малфурион.
— Възможно е. Макар и дърветата да са нарядко, самите хълмове крият много пролуки и пукнатини, в които може да се устрои засада.
Брокс кимна в съгласие.
— Бих използвал хълма на запад за това. Най-добре се вижда пътеката. Трябва да го избегнем, когато яздим.
— И с това експертно мнение съм съгласен. — Магьосникът се огледа наоколо. — Мисля, че онова място до двата високи камъка е най-подходящо за лагера ни. Оттам ще виждаме околността, а самите ние ще имаме известна защита.
Те завързаха нощните саблезъби за едно изкривено дърво, растящо наблизо. Внимателно развъждани поколения наред, те се подчиняваха на всяка команда незабавно и без противене. Брокс предложи да ги нахрани от провизиите, които носеха с тях. Имаха достатъчно за три дни, но после щеше да се наложи да пускат котките да ловуват. Крас се надяваше дотогава да са достигнали по-добро място, защото тук дивият живот почти липсваше.
Триото яде от собствените си дажби. Яденето на осолено изсушено месо изобщо не можеше да засити дракон като Крас, но той отдавна се беше научил да понася подобни неудобства. Малфурион яде малко плодове, също изсушени, и ядки, а Брокс се нахрани със същото, с което и магьосникът, макар и с повече ентусиазъм. Орките не бяха претенциозни, щом опреше до храна.