Кратка история на иновациите
- Автор: Ридли Мат
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 9789542832744
- Переводчик: Христо Димитров
- Жанр: История техники
Электронная книга - «Кратка история на иновациите». Краткое содержание книги:
„Нито един икономист или социолог не може да обясни напълно защо се появяват иновации, да не говорим защо се появяват на точно определени места и в точно определено време. В тази книга ще се опитам да разреша тази голяма загадка. Няма да го правя само с абстрактна теория или с привеждане на аргументи, макар че ще има и от това, а основно ще разказвам истории. Нека иноваторите, които са превърнали своите (или чуждите) изобретения в полезни иновации, ни учат как се случват нещата чрез примерите на успехите и провалите.
Аз ще разказвам истории за парните машини и интернет търсачките, за ваксините и електронните цигари, за транспортните контейнери и силициевите чипове, за куфарите на колелца и генното редактиране, за числата и тоалетните. Нека чуем какво ще ни кажат Томас Едисон и Гулиелмо Маркони, Томас Нюкомен и Гордън Мур, лейди Мери Уортли Монтагю и Пърл Кендрик, Ал Хорезми и Грейс Хопър, Джеймс Дайсън и Джеф Безос.”
След откриването си линията Ливърпул–Манчестър постигнала гръмък успех, но през следващите години не се случило нищо особено. Тук-там се появявали нови къси линии, а технологията бавно се усъвършенствала. През 1840 г. обаче последвал необикновен бум в железопътните проекти, предиз-викан от ниските лихви по държавните ценни книжа и освободения фондов пазар. Финансирането се извършвало чрез ожесточено изкупуване на акции при определен депозит. Всеки, който имал някакви спестявания, можел да участва. Нови железопътни линии се появили из цялата страна, свързвали първо големи, а след това и по-малките градове и селата. Пътуването с влак станало рутинно, бързо и дори що-годе надеждно, макар и да било все още далеч от днешните стандарти за безопасност. Дилижансите изчезнали, а между паветата по пътищата прораснала трева. Железопътният бум бил балон в конкуренция, някои направили пари, мнозина се съсипали. Имало истинска треска, измами, но огромните ползи били за потребителите, тъй като Британия била свързана като никога преди и търговията можела да процъфтява.
Останалият свят скоро последвал тенденцията. Първата железница в Америка заработила през 1828 г., във Франция през 1830 г., в Белгия и Германия през 1835 г., в Канада през 1836 г., в Индия, Куба и Русия през 1837 г., а в Холандия през 1839 г. През 1840 г. в Америка вече имало 4345 километра железопътни линии, а десет години по-късно трасетата вече били 14 080 километра.
Да завъртиш винта
Горе-долу по същото време започнали да оборудват и корабите с парни машини, но трябвало да настъпи втората половина на XIX в., да бъде изобретен лопатковият винт, който да замени гребното колело, преди в океаните парата да успее да конкурира платната като цена и скорост. В края на 1860-те години технологията на платноходите достигнала пик с пускането на вода на „Къти Сарк“ и на други бързи клипери.
Историята на лопатковия винт показва всички ключови елементи на иновацията – дълга предистория, едновременни пробиви на двама съперници и постепенна еволюция в продъл-жение на много години. Идеята всъщност съществува още от 1600-те години, през XVIII в. започва да се появява по-често, но през 1830-те години корабите с гребни колела били навсякъде. Появявали се патент след патент за дизайн на винтове – един историк проследява 470 имена, свързани с идеята, включително един особено далновиден патент от 1838 г., дело на жена, Хенриета Ванситарт, метреса на автора Едуард Булвер Литън, – но практически изпитания на практика липсвали.
През 1835 г. 27-годишният фермер Франсис Смит от Хендън в предградията на Лондон построил модел на лодка с винт, задвижван от пружина, и го пробвал в едно езеро. На следващата година създал по-добър модел и взел патент за „задвижване на съдове чрез винт, въртящ се под водата“.
По едно от онези забележителни съвпадения само шест седмици по-късно, пак в Лондон, един шведски инженер на име Джон Ериксон, който не познавал Смит, също получил патент за подобно устройство. Смит вече строял корабче в пълен мащаб от 10 тона и двигател с шест конски сили с помощта на инженера Томас Пилгрим. Лодката била пусната в канала Падингтън през ноември 1836 г. и тутакси претърпяла щастлив инцидент. Винтът на Смит бил като дървен тирбушон, увит около дървен вал с два пълни оборота на винта по протежение на дължината му. При един сблъсък единият от оборотите паднал и лодката тръгнала много по-бързо. Това било неочаквано откритие, свързано със завихрянията и съпротивлението. На следващата година Смит преработил винта, направил го метален с един оборот върху вала и корабчето излязло в морето покрай брега на Кент и обратно и се доказало в бурни води. Версията на Ериксон била с два барабана вместо с тесен вал, а винтовете се въртели в противоположни посоки. Тази адаптация обаче била до голяма степен ненужна чак до разработването на торпедото.
Също като повечето изобретатели, Смит имал проблеми с приемането му на сериозно. Адмиралтейството поискало демонстрация с по-голям съд, способен да развие поне пет възела, преди въобще да обсъди тестването на технологията. Смит основал компания, построил 237-тонния кораб „Архимед“, оборудвал го с парен двигател с 80 конски сили и през октомври 1839 г. успешно изпреварил два от най-бързите кораби на флота с гребни колела – „Уиджън“ в Дувър и „Вулкан“ в Портсмут. Адмиралтейството пак имало възражения, но „Архимед“ тръгнал около Европа на демонстрации. Накрая Адмиралтейството поръчало кораб с винт, „Ратлър“, който бил пуснат на вода през 1843 г. и приет на служба на следващата година. През 1845 г. „Ратлър“ се изправил срещу „Алекто“, кораб с гребно колело и сходна водоизместимост и мощност. Изпитанието било по теглене, като двата съда били свързани с въжета за кърмите. „Алекто“ бил унизително повлечен назад със скорост от два възела.