Стандартът Биткойн. Децентрализираната алтернатива на централното банкиране
- Автор: Амус Сейфедин
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Фабрика за книги
- ISBN: 9786192301408
- Жанр: Бизнес
Электронная книга - «Стандартът Биткойн. Децентрализираната алтернатива на централното банкиране». Краткое содержание книги:
Монетарният експанзионизъм се превръща в нова глобална норма. Слабата връзка, която системата има със златото, се оказва неспособна да спре поругаването на глобалните валути и перманентните кризи в платежния баланс, с които трябва да се справят повечето страни. Съединените щати обаче са поставени в забележителна позиция, подобна – макар и силно превишаваща я като обхват – на позицията на Римската империя, която плячкосва и разширява паричното предлагане в по-голямата част от Стария свят. Американската валута е разпределена повсеместно, а централните банки трябва да я държат като резервна валута, с която да търгуват помежду си. Следователно американското правителство може да натрупа значителен сеньораж от увеличаването на предлагането на долари, без да има причина да се тревожи за дефицити по платежния си баланс. Френският икономист Жак Рюф изрича фразата „дефицит без сълзи“, за да опише новата икономическа реалност, в която живеят Съединените щати. Те са в състояние да купят от всяка страна всичко, което поискат, като финансират покупката през дълг, монетизиран чрез инфлация на валутата, използвана в целия свят.
Сравнително строгото фискално въздържание от първите години след Втората световна война скоро отстъпва пред политически неустоимото изкушение за предлагане на безплатни обеди чрез инфлация, основно на армията и бедните щати. Военната индустрия, която процъфтява по време на войната, прераства в това, което президентът Айзенхауър нарича „военно-промишлен комплекс“. Става дума за огромен конгломерат от индустрии, които са достатъчно мощни, за да искат непрекъснато още и още пари от правителството и да тласкат външната политика на страната към безкрайна поредица скъпи конфликти, без рационална крайна цел или ясна перспектива. Доктрината на войнстващото, насилническо кейнсианство настоява, че тези разходи ще са полезни за икономиката. Това помага на американския електорат по-лесно да преглътне милионите жертви на този комплекс.
Военната машина става по-приемлива за американците и защото произлиза от същите онези политици, които засилват социалните разходи в различни форми и варианти. От „Великото общество“[58] до достъпните жилища, образование и здравеопазване, фиатните пари позволяват на американския електорат да игнорира законите на икономиката и да вярва, че безплатният обяд (или поне завинаги евтина негова версия) е някак възможен. При отсъствието на златна конвертируемост и възможността за разпределяне цената на инфлацията върху останалия свят, единствената печеливша политическа формула е увеличаването на правителствените разходи, финансирано чрез инфлация. Така всички президентски мандати в следвоенния период са белязани с увеличение на разходите и националния дълг и на покупателната сила на долара. Поради присъствието на фиатни пари за финансиране на правителството, политическите различия между партиите изчезват, защото политиките вече не съдържат възможности за компромиси и всеки кандидат може да прегърне всякаква кауза.
Историческо досие на правителствените пари
Слабата връзка между конвертируемостта в злато е дразнеща подробност за инфлационизма на американското правителство и се проявява в два симптома.
• Първо, с повишаване на цените на златото световният златен пазар непрекъснато се стреми да отрази реалността на инфлационизма. Опит за решаване на проблема е създаването на Лондонския златен пул, който се стреми да понижава цената на метала, като вади на пазара части от резервите, които правителствата държат. Това върши работа известно време, но през 1968 г. щатският долар трябваше да започне да се обезценява спрямо златото, за да бъдат отразени годините инфлация, които е претърпял.
• Вторият проблем е, че някои страни започват да правят постъпки да репатрират златните си резерви от Съединените щати, защото си дават сметка за намаляващата покупателна сила на валутите им. Френският президент Шарл де Гол дори изпраща френски военен кораб до Ню Йорк, за да прибере националното злато, но когато германците също опитват да репатрират златото си, Съединените щати решават, че това вече е прекалено. Златните резерви намаляват и на 15 август 1971 г. президентът Ричард Никсън обявява края на конвертируемостта на долара в злато, като така оставя цената на най-скъпия метал да се променя свободно на пазара. На практика Съединените щати не са спазили ангажимента си да обменят доларите в злато. Фиксираните разменни курсове между световните валути, с чието поддържане е натоварен МВФ, сега са пуснати свободно да се определят от движението на стоки и капитали през границите, през още по-сложните международни валутни пазари.