Стандартът Биткойн. Децентрализираната алтернатива на централното банкиране

Монетарният експанзионизъм се превръща в нова глобална норма. Слабата връзка, която системата има със златото, се оказва неспособна да спре поругаването на глобалните валути и перманентните кризи в платежния баланс, с които трябва да се справят повечето страни. Съединените щати обаче са поставени в забележителна позиция, подобна – макар и силно превишаваща я като обхват – на позицията на Римската империя, която плячкосва и разширява паричното предлагане в по-голямата част от Стария свят. Американската валута е разпределена повсеместно, а централните банки трябва да я държат като резервна валута, с която да търгуват помежду си. Следователно американското правителство може да натрупа значителен сеньораж от увеличаването на предлагането на долари, без да има причина да се тревожи за дефицити по платежния си баланс. Френският икономист Жак Рюф изрича фразата „дефицит без сълзи“, за да опише новата икономическа реалност, в която живеят Съединените щати. Те са в състояние да купят от всяка страна всичко, което поискат, като финансират покупката през дълг, монетизиран чрез инфлация на валутата, използвана в целия свят.

Сравнително строгото фискално въздържание от първите години след Втората световна война скоро отстъпва пред политически неустоимото изкушение за предлагане на безплатни обеди чрез инфлация, основно на армията и бедните щати. Военната индустрия, която процъфтява по време на войната, прераства в това, което президентът Айзенхауър нарича „военно-промишлен комплекс“. Става дума за огромен конгломерат от индустрии, които са достатъчно мощни, за да искат непрекъснато още и още пари от правителството и да тласкат външната политика на страната към безкрайна поредица скъпи конфликти, без рационална крайна цел или ясна перспектива. Доктрината на войнстващото, насилническо кейнсианство настоява, че тези разходи ще са полезни за икономиката. Това помага на американския електорат по-лесно да преглътне милионите жертви на този комплекс.