Гадна работа на улица „Гансън“ [bg]

— Шест — обяви той, докато дъвчеше.

— Я, има спад в класацията.

— Половин точка. — Докато оглеждаше покритата с чили храна, Джането поклати глава. — Падна под шест, а ние го взехме от „При Анджело“.

Дейв Стенли сдъвка друга фритирана равиола.

— Говориш така, сякаш си знаел предварително.

— Не оценявам нещата за забавление.

Радиостанцията изписука.

— Мамка му — изруга полицаят.

Младият мъж заби пластмасовата си вилица в една равиола, откачи слушалката и натисна бутона за връзка.

— Девета кола. Полицаи Джането и Стенли. Край.

— Има съобщения за изстрели на „Уорт“ и „Лионора“ — обясни безполовият глас, който принадлежеше на нещото в диспечерската. — Отидете в района.

— Разбрано. — Дейв Стенли закачи слушалката на конзолата.

— Това обаждане е нула точки. — Джането преглътна сдъвканата храна и точно в същия момент отхапа ново парче. — Трябва да съобщават, когато няма никакви изстрели. Тогава ще знаем, че нещо не е наред.

Несигурен дали тази препоръка не е шега, младият полицай сви рамене, но за всеки случай кимна и в знак на съгласие.

Ефрейторът лапна последното парче от сандвича си, пусна късите светлини, включи на първа и отлепи патрулката от бордюра пред „При Паоло — истински италиански ресторант“.

— Средата беше шест и половина.

На Дейв Стенли му трябваше известно време, за да осъзнае, че неговият партньор говори отново за сандвича си.

— Чудесно.

— Заради маслините — обяви Джането, докато завиваха по Съмър Драйв.

Патрулката пое на юг по главната улица, като намаляваше на пресечките, но не спираше. Всички проститутки, край които минаха, получиха ниски оценки.

— Аз съм верен съпруг — подхвърли Джането, — но помня времето, когато момичетата тук бяха изкусителни. Сега са просто за не повече от тройки и четворки. А в тоалетните са най-вече за двойка.

— Може стандартите ти да са се променили?

— Не, определено не са.

Дейв Стенли задъвка друга равиола, която се беше спукала във фритюрника и вече нямаше пълнеж.

— Мамка му.

— Празна?

— Аха.

— Ако искаш, може да я върнеш и следващия път да получиш една в повече. Правил съм го.

— Не.

Патрулката мина край мършава проститутка на обувки с платформи и синя мушама от винил.

Джането не каза нищо.

Дейв Стенли погледна партньора си.

— Тази няма ли да получи оценка?

— Беше мъж.

Младият полицай се завъртя на мястото си и се опита да огледа по-внимателно отдалечаващата се фигура.

— Сигурен ли си?

— Хиляда процента.

— Значи имаш много тренирано око — отбеляза Дейв Стенли, настанявайки се отново на мястото си.

— Зрението ми е добро. Особено за човек на моите години, обаче съзнанието ми върши цялата работа. — Джането замълча за малко, търсейки думи. — Нали си виждал милиметрова хартия?

— Мисля, че да. — Дейв Стенли беше на двайсет и пет и никога не беше виждал милиметрова хартия. — Не съм много сигурен.

— Някога я правеха, може би още я произвеждат, но не съм сигурен. Хартия, която беше разделена на квадратчета за чертане на карти, диаграми, чертежи — всякакви подобни неща. Всичко, което чертаеш върху нея, е разделено на малки квадратчета, нарязано на парчета напълно симетрично. Точно това правя, когато оценявам разни неща. Слагам ги на такава хартия, но това става тук вътре — почука Джането по челото си, оставяйки на него следа от чили.