Гадна работа на улица „Гансън“ [bg]

19

Екзекутиран

Бетингър наклони назад стола си, прозя се и погледна часовника на стената. Ако отидеше да си легне веднага, щеше да успее да поспи четири часа, преди да стане време отново да тръгне за управлението.

— Мамка му!

Детективът погледна двете досиета, които лежаха на масата отделно от останалите, струпани на висока купчина. И двете следи бяха изстинали преди месеци, но беше възможно някоя или и двете проститутки да са убити от онзи, който беше убил Илейн Джеймс. На другия ден Бетингър щеше да отиде до местата, където двете жени са били открити — една изоставена жилищна сграда и тунел за достъп до канализацията.

Жалното куркане от стомаха му напомни да хапне нещо, преди да даде почивка на претоварения механизъм в черепната си кутия. Раздразнен от исканията на тялото си, детективът сложи дебели ластици на документите и отвори картотеката си.

Нещо избръмча.

Той погледна към далечния край на писалището, където лежеше мобилният му телефон. Будилникът беше нагласен за два и трийсет, но дотогава имаше още двайсет минути, затова сигналът го обърка. Когато взе машинката, погледна на екранчето. Там беше изписано: Уилямс, Доминик.

Детективът отвори мобилния телефон и го притисна до ухото си.

— Какво се е случило?

— Две ченгета са го отнесли.

— Мъртви?

— Екзекутирани.

Вече напълно разсънен, Бетингър извади графита на автоматичния си молив.

— Къде?

— На „Уорт“ и „Лионора“.

— На път съм.

Връзката прекъсна.

Бетингър си записа адреса, а на следващата страница, която откъсна и остави на нощното шкафче, за да я види Алиса на сутринта, надраска мъгляво обяснение. След деветдесет секунди под парещо горещия душ, той облече кафяв костюм и изкара колата си на заден ход, несигурен дали продължава вторият му работен ден, или започва трети.

Липсата на движение и бързото каране му позволиха да свие шейсет и пет минутното пътуване до три четвърти час. По време на бързото шофиране думата „екзекутирани“ седеше до него като спътник, изпълнен с очакване.

Бетингър се спусна по извиващия се изход от магистралата и влезе в тунела, изненадвайки дежурните скитници, които пушеха нещо с впечатляващ диаметър. Когато профуча край двамата, те му помахаха с отекли ръце.

За девет шеметни минути стигна до „Лионора“ — улица, която вече познаваше, и скоро различи червено-синята дискотека. Спря до четири патрулки, угаси двигателя и закопча канадката.

Слезе от колата и закрачи към полицейската лента, зад която стоеше инспектор Зволински с деветима други полицаи. Две от тях бяха жени. Доминик не беше сред събралите се тук на място.

— Бетингър.

— Инспекторе. — Детективът се наведе, за да мине под лентата, и се доближи до своя началник. — Какво се е случило?