В долината на смъртта

— Не става. Хората познават Желязната стрела. Те веднага ще ни заловят и аз ще отида на кола на мъченията в прослава на гробовете на вождовете. Не, този план не чини нищо.

— Нахвърляй тогава някой друг!

— Какво ще правя, аз си знам отдавна. В мисията живеят малко хора, а техните защитници — черикахуа-апачите, са на лов. Ние броим на десет места три пъти по десет. През нощта ще стигнем в долината на Синята вода и ще обкръжим мисията. Обитателите няма да подозират нищо. Те ще бъдат надвити с изненада още преди да им е хрумнало да се отбраняват и ние после ще ги изгорим на кола на мъченията, както те нас биха изгорили.

— А съкровищата на мисията?

— Те са твои, както ти обещахме. Но ще ги получиш едва когато ни дадеш барут и олово, както бе уговорено между нас.

— Ами ако не намерим златото и среброто?

— В такъв случай ще измъчваме Гълъбицата на вековната гора, додето ни издаде скривалището.

— И после ще я убиете?

— Дали ще я убия, още не знам — изръмжа вождът сърдито. — Аз съм предводителят на марикопите и правя каквото поискам.

— Забравяш, че не съм твой подчинен.

— А ти забравяш, че един главатар не е задължен да казва всички свои мисли. Яж и иди да спиш, та през нощта да не се умориш!

Чу се приглушено проклятие, след което «Сребърния мъж» се отдалечи.

Подслушвачите погледнаха през покрива от листа. Когато излезе от заслона на дървото, го видяха. Беше надхвърлил може би малко трийсетте.

— Кой пък е този достопочтен мъж? — попита Сам тихо.

— Не знам. Но за Желязната стрела съм слушал. Трябва да наречем щастие, че попаднахме тъкмо на вожда.

— Какво знаеш за него?

— Не се радва на особено добра репутация и често бил непредсказуем в постъпките си. Вярно, в този случай той може би не е единственият виновник, може би не е нито даже главният виновник. Та нали сам чу, че отново бял има пръст в играта. Както почти винаги, за голямо съжаление, когато червеният мъж извършва някоя мерзавщина.

— Сега какво? Вождът изглежда все още седи долу.

— Много вероятно. Ще сляза един клон по-надолу малко да го поогледам. Изчакай!

— И през ум не ми минава. Аз също ще благоволя да хвърля едно око на нехранимайкото.

И тъй, те се спуснаха с една позиция на клоните по-ниско. Тогава забелязаха, че за вожда бе издигната малка колиба от храсти, в чийто покрив бе втикнато копие с висящ отпред скалп. Желязната стрела седеше пред входа и имаше пред себе си две малки гърненца с бои, в които потапяше с редуване една четка, за да си изрисува лицето.

— Червено и черно — каза Сам шепнешком. — Това са бойните цветове и означават кръв и смърт! Типът значи е намислил работата много на сериозно. Кой пък идва там?

Покрай хърикейна бързаха насам двама индианци, на които им личеше, че са братя. Бяха може би седемнайсет-осемнайсетгодишни. Когато видяха заниманието на вожда, спряха на благоговейно разстояние. Изписването с бойните краски е свещенодействие и не бива да бъде смущавано.