Хари Потър и затворникът от Азкабан
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #3
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 954-446-557
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и затворникът от Азкабан». Краткое содержание книги:
…Писъците бяха спрели, ледената вълна се отдръпваше…
В третата книга от поредицата за Хари Потър загадките стават все повече и все по-сложни. Около Хари се явяват зловещи призрачни създания, а затворник беглец, обвинен в масово убийство, се опитва да се добере до него. Но малкият магьосник не се предава, напротив — започва специално обучение за самозащита. Неговите лични страхове и кошмари се заплитат в горещо кълбо и разплитането им ще разкрие истината за част от историята на училището и някои от най-добрите му възпитаници… Тази истина е красива и страшна!
— Да-да, ще ви потърсим, ако ни притрябва някой смахнат — измърмори Рон, и рицарят изчезна.
Те изкачиха последните стъпала и излязоха на малка площадка, където класът вече се беше събрал. Наоколо нямаше никакви врати. Рон смушка Хари и му посочи тавана, на който се виждаше кръгъл капак с медна табелка.
— Сибила Трелони, преподавателка по пророкуване — прочете Хари. — А как се стига горе според теб?
Сякаш в отговор на този въпрос капакът изведнъж се отвори и една сребриста стълбичка се спусна току до краката на Хари. Всички се смълчаха.
— След теб — ухили се Рон и приятелят му трябваше пръв да се качи по стълбата.
Озова се в най-странната класна стая, която някога бе виждал. Дори не приличаше на класна стая, а бе нещо средно между таванско ателие и старовремска чайна. Вътре бяха сместени поне двайсет кръгли масички, а покрай тях бяха подредени кресла с пъстри калъфи и тумбести възглавници за табуретки. Всичко сияеше в лека пурпурна светлина, завесите бяха спуснати, а множеството лампи бяха покрити с тъмночервени шалове. Беше задушаващо топло, а откъм огъня, който гореше под претрупаната с какво ли не полица над камината, се носеше тежко сладникаво ухание на нещо, което вреше в голям меден казан. Лавиците, опасващи кръглите стени, бяха покрити с прашасали пера, недогорели свещи, множество оръфани колоди карти, безброй сребристи кристални топки и най-различни чаени чаши.
Рон се появи зад рамото на Хари и класът се скупчи около двамата, разговаряйки шепнешком.
— Къде ли е тя? — питаше Рон.
Внезапно откъм сянката се чу мек загадъчен глас:
— Добре дошли! Радвам се да ви видя най-сетне и в материалният свят.
В първия миг на Хари му се стори, че се приближава голямо лъскаво насекомо. Професор Трелони пристъпи в светлината от огъня и те видяха, че е много слаба, а грамадните очила увеличаваха очите й няколко пъти над естествената им големина. Заметната бе с надиплен воал, украсен с пайети. На тънката й шия висяха безброй верижки и нанизи с мъниста, а ръцете й бяха целите украсени в гривни и пръстени.
— Седнете, деца мои, настанете се — подкани ги тя и всички се закатериха непохватно по креслата или потънаха във възглавниците.
Хари, Рон и Хърмаяни застанаха около една от кръглите масички.
— Добре дошли в часа по пророкуване! — каза преподавателката и седна в крилато кресло пред камината. — Аз съм професор Трелони. Може и да не сте ме виждали досега. Избягвам да слизам често в главната училищна сграда, защото врявата и суетата там замъгляват моето Вътрешно око.
Никой не каза нищо в отговор на това странно изявление. Професор Трелони преподреди замислено гънките на шала си продължи:
— Избрали сте да учите пророкуване — най-трудното от магическите изкуства. Трябва да ви предупредя още в началото, че ако не умеете да гледате с Вътрешното си око, няма да научите много от мен. В тази област книгите помагат само донякъде…
При тези думи Хари и Рон едновременно погледнаха ухилено към Хърмаяни, която бе видимо изненадана да чуе, че учебниците няма да са й от голяма полза по този предмет.
— Има много магьосници, които талантливо си служат с шумови ефекти, миризми и внезапни изчезвания, но са неспособни да разбулят загадките на бъдещето — продължи професор Трелони, докато огромните й блестящи очи неспокойно обхождаха лице след лице. — Това е дарба, отредена за малцина. Ти, момче — внезапно се обърна тя към Невил, който едва не падна от дебелата си възглавница, — мислиш ли, че баба ти е добре?
— Предполагам — отвърна Невил разтреперан.
— На твое място не бих била толкова сигурна — рече професор Трелони, а дългите й смарагдови обици отразиха пламъците на огъня. С равен глас тя продължи: — Тази година ще се занимаваме с основните методи в пророкуването. През първия срок ще се учим как да гадаем по чаени листенца. През следващия ще преминем към гледане на длан. Впрочем ти, миличка — обърна се тя рязко към Парвати Патил, — трябва да се пазиш от червенокос мъж.
Парвати се сепна и погледна Рон, който седеше точно зад нея, после поотдръпна стола си встрани.
— През летния срок ще минем и към кристалната сфера, ако, разбира се сме приключили с огнените предзнаменования. За съжаление обаче през февруари занятията ще бъдат прекъснати поради грипна епидемия, пък аз самата ще загубя гласа си. А около Великден един от нас ще ни напусне завинаги.
След тези думи настъпи пълна с напрежение тишина, но професор Трелони като че ли не забеляза това.