Хари Потър и огненият бокал

В следващия половин час ложата постепенно се изпълни. Господин Уизли непрекъснато се ръкуваше с разни високопоставени магьосници. Пърси скачаше на крака така рязко, сякаш на стола му се бе свил таралеж. Когато пристигна Корнелиус Фъдж, министърът на магията, Пърси се поклони толкова ниско, че очилата му паднаха и се счупиха. Крайно смутен, той ги поправи с магическата си пръчка и кротко седна на стола си, хвърляйки завистливи погледи към Хари, когото министърът поздрави като стар приятел — бяха се срещали няколко пъти. Фъдж стисна бащински ръката на Хари, поинтересува се как е и го представи на магьосниците от двете си страни.

— Чували сте за Хари Потър — високо каза той на българския министър, който носеше разкошно наметало от черно кадифе, обкантено със злато, и изглежда не разбираше нито дума английски. — _Хари Потър_… О, не може да не сте чували за него!… Момчето, което оцеля от проклятието на Вие-знае-те-кой… нали _се сещате_…

Българският магьосник изведнъж забеляза белега на Хари и започна да говори високо и развълнувано, като го сочеше.

— Знаех си, че няма да стигнем доникъде — отегчено се оплака Фъдж на Хари. — Не ме бива по езиците, затова ми е нужен Барти Крауч. О, домашното духче му пази място!… Браво на него! Че както тези българи се опитват да се доберат до най-хубавите места… А, ето го и Луциус!

Хари, Рон и Хърмаяни бързо се извърнаха. Те видяха как покрай втория ред към трите свободни стола зад господин Уизли си пробиват път не други, а бившите господари на домашното духче Доби — Луциус Малфой, синът му Драко и една жена, вероятно майката на Драко.

Хари и Драко Малфой бяха врагове още от първото им пътуване към „Хогуортс“. Блед, с остри черти и белезникаворуса коса, Драко много приличаше на баща си. Майка му също бе руса, висока и слаба и би била красива, ако по лицето й не бе изписано изражение на погнуса, сякаш надушваше някаква неприятна миризма.

— О, Фъдж! — Господин Малфой протегна ръка, като се приближи до министъра на магията. — Как сте? Познавате ли жена ми Нарциса? А нашия син Драко?

— Много ми е приятно. Много ми е приятно — усмихна се Фъдж, покланяйки се на госпожа Малфой. — Позволете да ви представя на господин Обланск… Обалонск… господин… е, той е българският министър на магията и не разбира нито дума от това, което казвам, така че няма значение. Да видим кой друг… Познавате Артър Уизли, нали?

Настъпи миг на напрегнато мълчание. Докато господин Уизли и господин Малфой се гледаха един друг, Хари ясно си спомни кога за последен път двамата бащи се бяха срещали лице в лице — веднъж в книжарницата „Флориш и Блотс“ те се бяха сбили. Студените сиви очи на господин Малфой измериха господин Уизли и после се плъзнаха в двете посоки на реда.