Убийството на Роджър Акройд ((Алиби))

— Да, вие, изглежда, познавате много опери.

— Понякога ме водят — каза Блънт тъжно. — Смешно удоволствие, по-голяма шумотевица дори от оная, която вдигат туземците със своите тъпани.

Флора се изсмя.

— Спомням си за Мелизанда — продължи Блънт, — оженила се за някакъв дъртак, който би могъл да й бъде баща.

Той подхвърли в басейна с рибките парченце кремък. После, променил държането си, се обърна към Флора.

— Мис Акройд, мога ли да ви помогна с нещо? Имам пред вид Пейтън. Зная колко страшно се безпокоите.

— Благодаря ви — каза Флора със студен глас. — В същност няма какво да се прави. Работата с Ралф ще се уреди. Аз наех най-чудесния детектив в света и той ще изясни всичко.

Известно време се чувствувах неловко от нашето положение. Не може да се каже, че подслушвахме, защото достатъчно беше двамата събеседници в градината под нас да вдигнат глави, за да ни видят. Все пак отдавна щях да издам присъствието си, ако моят спътник не бе стиснал предупредително ръката ми. Той явно искаше да запазя мълчание. Сега обаче пристъпи бързо към действие. Изправи се внезапно и се изкашля.

 — Моля за извинение — подвикна той. — Не мога да допусна мадмоазел да ме обсипва с такива комплименти, без да обърна внимание на моето присъствие. Казват, че слушателят не чувал нищо хубаво за себе си, ала този път не е така. За да не се червя, ще трябва да дойда при вас и да ви се извиня.

Той забърза надолу по пътеката, следван по петите от мене, и се приближи към останалите до басейна.

— Запознайте се с мосю Еркюл Поаро — каза Флора. — Предполагам, че сте чували за него.

Поаро се поклони.

— Познавам майор Блънт по славата му — произнесе той учтиво. — Много се радвам, че ви срещнах, мосю. Имам нужда от някои сведения, които вие можете да ми дадете.

Блънт го изгледа въпросително.

— Кога за последен път видяхте мосю Акройд жив?

— На вечеря.

— И нито го видяхте, нито го чухте след това?

— Не го видях. Само чух гласа му.

— Как стана това?

— Бях излязъл да се разходя по терасата…

— Извинете, по кое време беше?

— Около девет и половина. Разхождах се насам-натам под прозореца на гостната и пушех. Чух Акройд да говори в кабинета си…

— Май че не сте могли да чувате гласовете в кабинета от тази част на терасата — промърмори той.

Той не гледаше Блънт, ала аз го гледах и за мое огромно учудване видях, че майорът се изчерви.

— Стигнах само до ъгъла — обясни той неохотно.

— А, наистина ли? — каза Поаро.

По най-деликатен начин той даваше да се разбере, че очаква да чуе още нещо.

— Стори ми се, че видях… една жена, която изчезна в храстите. Просто ми се мярна нещо бяло, знаете. Трябва да съм се излъгал. Тъкмо бях застанал до ъгъла на терасата, когато чух гласа на Акройд, който говореше на секретаря си.

— Говореше на мистър Джофри Реймънд?

— Да… така предположих в момента. Изглежда, че съм сгрешил.

— Мистър Акройд не се ли обръщаше към него по име?

— О, не.

— Тогава, ако смея да попитам, защо мислехте…

Блънт се постара да обясни: