Кръстоносните походи през погледа на арабите
- Автор: Маалуф Амин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любляна Гоцева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръстоносните походи през погледа на арабите». Краткое содержание книги:
Източник: http://aminmaaloufwebsite.ifrance.com/croisades-bulgare.htm
Сокман искаше да отмъсти за един от племенниците си, убит от Йекермиш, и те се готвеха взаимно да се нападнат. Но изправени пред новия факт, се споразумяха да обединят силите си, за да спасят положението в Харан, като всеки изрази своята готовност да жертва живота си в името на Бога и да търси единствено славата на Всевишния. Те се обединиха, скрепиха съюза си и тръгнаха срещу франджите, Сокман със своите седем хиляди туркменски конници, а Йекермиш начело на три хиляди души.
На брега на река Балих, приток на Ефрат, двамата съюзници се сблъскват с врага през май 1104 година. Мюсюлманите се престорват, че бягат и оставят франджите да ги преследват повече от час. След това, по сигнал на емирите си, се обръщат, обграждат преследвачите си и ги избиват:
Боемунд и Танкред се бяха отделили от войската и укрили зад един хълм, за да нападнат мюсюлманите отстрани. Но когато видяха, че хората им са победени, те решиха да се спотаят. Така изчакаха нощта и избягаха, преследвани от мюсюлманите, които избиха и плениха много от другарите им. Самите те успяха да се спасят с още шестима конници.
Измежду участващите в битката край Харан франкски вождове е и Балдуин II, братовчед на краля на Ерусалим, който го наследява на трона на Едеското графство. Той също се опитва да избяга, но докато преминава река Балих през един брод, конят му затъва в калта. Войниците на Сокман го пленяват и отвеждат до шатрата на господаря си, с което предизвикват, според разказаното от Ибн ал-Атир, ревността на съюзниците си:
Хората на Йекермиш му казаха: „На какво ще заприличаме, ако другите вземат цялата плячка, а ние останем с празни ръце?“ И те го убедиха да отиде и доведе графа от шатрата на Сокман. Когато Сокман се върна, остана силно огорчен от случилото се. Другарите му вече бяха на конете си, готови за бой, но той ги възпря с думите: „Нека радостта, която победата ни ще породи у мюсюлманите, да не бъде помрачена от препирните ни. Не искам да утоля гнева си, като дам удовлетворение на врага за сметка на мюсюлманите“. Тогава той събра всички оръжия и знамена, взети от франджите, облече хората си с техните дрехи, накара ги да възседнат техните коне и се отправи към държаните от франджите крепости. Франджите мислеха, че другарите им се връщат победители и всеки път излизаха да ги посрещнат. Сокман ги избиваше и превземаше крепостта. Той повтори тази хитрост на много места.
Отзвукът от победата край Харан е огромен, за което свидетелства необичайно приповдигнатият тон на Ибн ал-Каланиси:
За мюсюлманите това бе триумф, който нямаше равен на себе си. Духът на франджите помръкна, броят им намаля, способността им да нападат отслабна, както и въоръжението им. Духът на мюсюлманите укрепна, пламенното им желание да бранят вярата си се засили. Хората се поздравяваха за победата и добиваха увереност, че късметът е изневерил на франджите.
Един франдж, и то не кой да е, ще се почувства наистина деморализиран от разгрома — Боемунд. Няколко месеца по-късно той се качва на един кораб. Повече няма да бъден видян на арабска земя.
Така битката при Харан сваля от сцената, този път за добро, главния архитект на нашествието. Но най-важното е, че тя спира завинаги напредването на франджите на изток. И отново, подобно на египтяните през 1102 година, победителите се оказват неспособни да оберат плодовете на своя успех. Вместо заедно да се насочат към Едеса, на два дни път от бойното поле, те се разделят като врагове. И докато хитростта на Сокман му позволява да превземе няколко крепости без голямо значение, то Йекермиш бива изненадан скоро след това от Танкред, който успява да плени много хора от свитата му, между които и една млада и рядко красива княгиня. Господарят на Мосул държи толкова много на нея, че изпраща да кажат на Боемунд и Танкред, че е готов да я размени срещу Балдуин II Едески или да я откупи за петнадесет хиляди златни динара. Чичо и племенник се съветват взаимно и съобщават на Йекермиш, че след като добре са размислили, предпочитат да вземат парите и да оставят другаря си в плен — който ще продължи три години. Не знаем нищо за чувството, изпитано от емира, след един толкова нерицарски отговор от страна на франкските вождове. Той им заплаща уговорената сума, получава обратно княгинята и задържа Балдуин при себе си.
Но нещата не свършват дотук. От тях води началото си един от най-любопитните епизоди по време на франкските войни.
Събитието се разиграва четири години по-късно, в началото на октомври 1108 година, всред една сливова градина, където още се чернеят последните плодове. Наоколо се простират безкрайни хълмове, покрити с редки горички. Върху един от тях се издигат величествените стени на Тел Башер, край които две воюващи армии предлагат необичайна гледка.