Бунтовният остров
- Автор: Бенет Чарлс Мун
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Йорданов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бунтовният остров». Краткое содержание книги:
Едва сега схванах, че грубите думи на тази песен са били съчинени от някой от тези хора — навярно от самия Фидлър — преди бунта на „Франси фри“. Тя бе предназначена да раздухва недоволство сред екипажа, внушавайки му, че с него се отнасят лошо и началниците са тирани. Когато последните звуци на песента замряха, последва същият буен смях, както при първата ни среща с бунтовниците на острова.
— Да, няма ги вече да ни ругаят и да ни разкарват насам-натам, а, момчета? — извика Савидж. — Настанихме ги на морското дъно! А ние сме тук, на хубав кораб, с едно съкровище в кабината, със смели сърца и силни ръце, които ще ни спечелят още съкровища. Не бях ли прав, когато ви казах да се вдигнете против ония, дето се отнасяха с нас като с кучета и роби?
Предизвикателните му думи бяха посрещнати със силно „ура“, прекъснато от наблюдателя, който съобщи, че към кораба идва лодка.
— Това е капитан Хътълстоун! — извика Мад Пат. — Драго ми е, че идва навреме, за да отплава с нас!
Були Савидж се изкикоти високо:
— Мислиш ли, че аз и останалите сме луди да пуснем още половин дузина хора на борда да делим съкровището? Те почти ще преполовят сумата, която всеки ще получи сега. Не ни помогнаха да завземем този кораб и няма да делят плячката.
— Но капитан Хътълстоун намери съкровището! Той и неговите другари! — възрази Мад Пат.
В изблик на гняв Були измъкна пищов от пояса си и фрасна Пат с дръжката по главата.
— Отнесете го долу и се погрижете за него! — заповяда той, щом кръвта от раната на Пат изцапа прясно измитата палуба. — Мад Пат е добър моряк от нашия екипаж и ще му простим този път тия приказки. Има ли някой друг, който иска да чакаме оня глупак Хътълстоун?
Дори приятелите на Пат не посмяха да се противопоставят. И доколкото можах да схвана, повечето мислеха като Савидж: колкото по-малко хора делят пиратското съкровище, толкова по-добре.
Когато вятърът изду платната, „Златен полумесец“ се плъзна по вълните, увеличаваше скоростта си много бързо и отнемаше всяка възможност на лодката да ни настигне.
Мисълта, че приятелите ми са така близко, но скоро ще бъдат оставени далеч назад и може би завинаги загубени, ми даде кураж да опитам онова, което се страхувах да направя по-рано. Акулите може би щяха да ме разкъсат, но това не бе по-лошо от оставането ми на борда на „Златен полумесец“ сред такива главорези, които мислеха само за грабеж и убийства на невинни моряци. Стиснах зъби решително и с внезапен устрем се хвърлих към борда.
Фидлър изскочи на пътя ми и показа жълтите си зъби пред лицето ми. Сниших се под протегнатите му ръце, като го дръпнах за крака. Той се строполи на дъските с гневна ругатня. Боцманът се протегна към мен, но получи такъв ритник в брадата, че извика от болка. После се натъкнах право на грамадното тяло на Були Савидж, който ме притисна към себе си с мечешка сила. Носът ми се забоде в косматите му и не твърде благовонни гърди.
— Насити ни се, а, моето момче? — надсмя ми се той. — Искаш да отидеш при твоя глупав капитан? Нямаш ли желание да станеш истински морски вълк и да спечелиш такова богатство, че да се върнеш в Англия и да се уредиш като имотен човек?
Тъй като лицето ми бе притиснато силно към тялото му, не можех да отговоря. Не можех дори да забия зъби в него (както много исках в този момент).
— Исках те като слуга за кабините, момчето ми, но никога не съм вземал на служба мъж или момче против волята му. Щом искаш, ще си вървиш.
С тия думи той ме улови за пояса, вдигна ме и ме понесе към края на палубата. Надвеси ме над морето. Долу една акула пореше зловещо водата, изглежда чакаше да бъда хвърлен при нея.
— Сега трябва да решиш, моето момче! Ще останеш ли на кораба като слуга или не? Казвай бързо!
Моето смело решение да рискувам всичко, но да отида при другарите си изчезна, щом увиснах така над дебнещата смърт. С мъка намерих достатъчно глас да отговоря, че искам да остана на „Златен полумесец“. Със самодоволно кикотене над покорството ми Були ме дръпна навътре и ме хвърли на палубата.
— Тогава бързо на работа! По чаша ром на всички! — заповяда той.
Трябваше да търся чаши и буренце ром, да търпя груби шеги и зверски удари, докато ходех от един на друг. Малцина от тях се наситиха до залез-слънце, когато хвърлих прощален поглед към Бунтовния остров. Той оставаше на много километри далеч зад гърба ни като пурпурен силует, очертанията на който бяха позлатени от лъчите на залязващото слънце. Опрях лакти на парапета и прошепнах гореща молитва отново да се видя със своите приятели на острова.