Светлина в мрака
- Автор: Додд Кристина
- Серия: my first #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светлина в мрака». Краткое содержание книги:
— Справи се чудесно, Брони. Благодаря ти.
Новите обувки подскочиха за миг и той с готовност каза:
— Ако имате нужда от нещо друго, извикайте мен, миледи.
— Никой друг. Само теб — обеща му тя. — Всъщност ти можеш да ми помогнеш сега. Трябва да свалим дрехите на господаря.
— Да ги свалим? Защо? Та те не са му омалели.
Сора притвори очи от гняв.
— Не, но той е мокър и може да настине. И аз трябва да проверя дали няма други рани, които да го болят.
— Да проверите? Искате да кажете, да го опипате? Много съм смутен. Говореха, че не сте омъжена за господаря.
— Вярно е.
Сега гласът на Брони прозвуча неуверено.
— Не сте женени, а искате да го опипате? Да не би да сте от онези вещици, за които говори пасторът?
Тези думи развеселиха Сора.
— Затова ми е нужна твоята помощ. Ти ще можеш да го огледаш и да провериш за натъртвания.
— О! — Брони се замисли върху думите й. — Искате да кажете, че аз трябва да ви кажа дали е ранен.
— Точно така.
— Но ако е ранен, вие трябва да го превържете.
Това я развесели още повече и тя се усмихна.
— Ще направя това с най-чисти помисли — обеща тя.
— На лорд Уилям няма да му хареса.
— Още по-малко ще му хареса, ако не се погрижа за раните му. А сега да се залавяме за работа.
Тя запретна ръкави, подготвяйки се за тежка работа, но Брони отсече:
— Не. Аз ще свърша това.
— Аз мога да помогна.
— Аз ще го направя — настоя той. — Вие не трябва да го докосвате повече, отколкото е необходимо. Вие сте лейди.
Сора кимна, поразена от етиката, която позволяваше на един убиец и похитител, но не разрешаваше на една дама да се докосва до голото тяло на един лорд, за когото не е омъжена. Само Брони ли беше такъв, или всички саксонци се придържаха към такива строги норми?
— Той е голям, нали? — изсумтя Брони. — Но е здрав, доколкото мога да видя. Само няколко дребни охлузвания. Искате ли отново да го облека?
— Ако ти искаш. Ако не искаш да го оставиш гол и аз да съм до него.
— Не, не, всичко е наред. Всичко е наред. — Брони се изправи, като дишаше тежко. — Вие сте добра лейди, вие няма да се подиграете с него, когато изляза.
Сора се обърна настрана, неспособна повече да сдържа усмивката си, която всеки момент можеше да се превърне в неудържим смях.
— Ще се постарая да се въздържа.
— Ей сега ще донеса храната. И…
Сора почувства неговото смущение.
Донесох ви и гребен.
— Гребен? — Тя вдигна ръка и опипа косата си. Нейната шапчица отдавна беше паднала от главата й, връзките на плитката й се бяха разхлабили. „Сигурно изглеждам като вещица“, помисли си тя.
— Да, помислих си, че може да поискате да се срешите. На масата е. С парче панделка от моето момиче. Ако ви хареса. Много е хубава. Синя.
— Сигурна съм, че е хубава. Благодаря ти, Брони. Много ти благодаря. — Сора се обърна към него и му се усмихна.
— Ще донеса храната — обеща той.
— Сигурна съм, че ще я донесеш. Благодаря ти.
— И малко хубаво вино. И каквото друго ви трябва.
— Благодаря ти.
Вратата се хлопна зад гърба му и Сора се засмя.
— Е, предполагам, че мога да убедя и някого другиго в моето достойнство — каза тя на намиращия се в безсъзнание Уилям. — Макар че това няма да си ти.
Но при цялото си влияние тя не успя да убеди Брони да й каже кой е господарят на този замък. Мъжът донесе вечеря, както беше обещал, и вино и хляб за сутринта. Той си спомни, че беше ходила боса в калта на двора, и донесе още една кофа вода, за да се измие, а също и една груба кърпа. Но когато се опита да го разпита, той разсеяно се зае да оправя масата и да изправя железния свещник до стената. Когато тя настоя да махне свещта, Брони се смути. Най-после се съгласи, взе свещта и излезе, като я остави сама всред тъмнината.
Беше тихо. Този замък не беше главният. Подозрително липсваше оживлението на много хора, рицари и прислуга. Тя единствена носеше цялата отговорност за Уилям.
Сора изяде вечерята си, която, както й бе казал Брони, наистина беше отвратителна. После опипа вратата, изследва стаята, представляваща гола клетка с две бойници, два стола, една разнебитена маса и сламеник. И нищо, от което да може да се направи някакво оръжие. Тя провери превръзката на Уилям, зави го с още едно одеяло и закрачи из стаята. Накрая седна на малкото столче до ниската маса и взе гребена на Брони. С разтреперани пръсти Сора разплете плитката си и започна да се реши. Това я разсея от тишината, от безпокойството и самотата. Заплетената й коса отклони мислите й от Уилям, който лежеше неподвижен на сламеника, ритъмът на движението я успокои.
Най-после тя спря, отпусна ръце и ги скръсти на скута си. След малко щеше да се промъкне на сламеника до Уилям и да заспи, но засега тя седеше и се молеше със страст, каквато никога не бе подозирала, че притежава.