Обещанието на Тъндър
- Автор: Мейсън Кони
- Серия: beyond the horizon #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Канушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обещанието на Тъндър». Краткое содержание книги:
„Какво отличава Грейди от другите мъже?“ — запита се тя.
Отговорът беше толкова прост, че тя се смая. Никой друг не можеше да я развълнува като него. Тя мразеше начина, по който я подведе. Ненавиждаше начина, по който тялото й отвръщаше на докосванията на ръцете му и на ласките на устните му. И решително не й допадаше откритието, че той пръв бе достигнал в нея някакво чудодейно място, недокосвано от друг.
Дори и да беше така.
Седма глава
— Некадърни идиоти такива! — беснееше Нат Търнър и злобно гледаше Форк и Пърди. — Нищо ли не можете да вършите както трябва?
Пърди не спираше на едно място, докато Форк, превързан там, където ножът на Грейди го бе белязал, болезнено се намръщи при спомена. Би предпочел да забрави позорната среща с полуиндианеца. Но Търнър беше неудържим в гнева си.
— За какво, по дяволите, ви се плаща? Трябваше да убедите тая Кенеди, че е неспособна да се справя сама и да защитава собствеността си. Беше ви наредено да направите живота й ад, така че да приеме предложението ми да купя земята й. Ама не, да се справите с една слаба жена е прекалено сложно за вас. Клиентът ми от Тексас напира за земя.
— Откъде да знаем, че проклетият Размирник ще нахлуе точно когато сме я притиснали? — плачливо се обади Пърди. — Виж какво направи на Форк. За една бройка щеше да го остави на място.
— Стига си хленчил, мразя ревльовците — ядно отговори Търнър. — С две думи ми казвате, че вие двамата не струвате колкото един мелез.
— Слушай, Търнър — запротестира Пърди. — Не ни говори така. Щом Форк се оправи ще опитаме отново, само че този път ще знаем какво да очакваме. Дори може да вземем още някой да пази, докато ние си вършим работата с жената. Тоя дяволски Размирник има очи и на гърба си. Как, мамицата му, е разбрал какво подготвяме?
— Като ви гледам, по-добре сам да си свърша работата — каза Търнър. — Ако моят замисъл не даде резултат, докато Форк се оправи, ще можете още веднъж да си опитате късмета с нея.
— Мислех, че не искате да си цапате ръцете с такава мръсотия — лукаво подхвърли Форк. — Тая Кенеди може да е млада и хубава, ама е проклета кучка. Не бих я пипал с кадифени ръкавици. — Кикотът му раздразни Търнър.
— Може и да грешиш — каза той замислено. — Може би точно кадифените ръкавици ще накарат вдовицата Кенеди да се премести другаде. Или пък… — На лицето му се появи странно изражение. — Ще заложа на старата поговорка, че мухите налитат повече на меда, отколкото на оцета. Момчета — обърна се към тях със злорада усмивка — ще я ухажвам. Стискайте ми палци.
Сторм не бе виждала Грейди от деня, в който изхвърча от къщата й. Тя и не очакваше да го види скоро, след гневните реплики, които си размениха. Времето се развали. Всеки път, щом й се наложеше да донесе цепеници за печката, тя си спомняше, че ако не беше Грейди, сега щеше да сече дърва в гората! В интерес на истината, Сторм се чувстваше виновна не толкова заради огъня, който й бе осигурил, а заради страстното им съвкупление преди седмица.
— Проклет женкар — промърмори Сторм през зъби, грабна жакета си от закачалката и излезе навън. Имаше да върши разни неща из къщата и не й беше до мисли за лошия полуиндианец, чиято загадъчна ненавист към бялата раса го правеше огорчен и недоверчив. Грабна ведрото от входа и тръгна към кладенеца за вода. Тъкмо спусна ведрото и отдалеч се зададе конник.
Заряза ведрото и хукна към къщата да грабне пушката. Беше толкова погълната от възбуждащите мисли за Грейди Страйкър, че бе забравила да вземе оръжието със себе си. След онази нощ бе решила да го носи навсякъде. Когато отвори вратата, Нат Търнър вече бе скочил от коня и се приближаваше към къщата.
— Сторм, милото ми момиче, току-що научих за твоите премеждия. Добре ли си? Що за чудовища са това, да нападнат беззащитна жена?
— Новините бързо се разпространяват — вметна Сторм. — Вчера ходих в града да поръчам ново стъкло за разбития си прозорец и споменах на господин Кларк за неканените си нощни посетители. Естествено, съобщих и на шерифа.
— Такива лоши вести се научават бързо. Какво искаха от теб? — попита той невинно.
— Ами… не знам — заекна Сторм и се изчерви. Притесняваше се и не му обясни, че двамата нападатели са се канели да я изнасилят, преди да се намеси Грейди.