По границите на Далечния запад
- Автор: Сальгари Эмилио
- Серия: delle avventure nel far west #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Божан Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По границите на Далечния запад». Краткое содержание книги:
Но що за личност бил този „писарушка“ Салгари? Защо подписвал писмата си до своята годеница „Твоят див малаец“? Защо пред домашния си лекар, който го лекувал от малария, се кълнял, че прихванал болестта в Индия? Каква нужда е изпитвал да се показва на балкона, преоблечен като пират, когато минавали ученички край дома му на „Корсо Казале“ в Торино, или да се дуелира със синовете си на двора, както твърдели съседите? Това дало повод на един виден психиатър. като се посъветвал с биографа на Салгари, да определи „казуса Салгари“ като характерен случай на митомания.
Още от младини Салгари страдал от болезнена амбиция, но света му се изплъзнал, всичко му убегнало. Опитал се да стане боксьор, колоездач, фехтовач, ала без успех. Скъсали го и на изпитите в морското училище в Триест. Затова героят, какъвто той не е могъл да стане, става действуващо лице в романите му. Така се родили Черният Корсар, Сандокан, Янец, ТремалНаик. Мариана. Йоланта и други. Героите на Салгари са красиви и снажни (а самият той бил висок метър и шестдесет), обладаващи необикновена сила (в противовес на заключението „слаботелесен“ на комисията на морското училище). Не му оставало друго освен да си измисли свой свят, да се превъплъти в своите герои. Романистите на английската и френската приключенска литература били до един пътешественици, обиколили по няколко пъти света. Бедният Салгари трябвало сам да придобие своя опит на пътешественик, тъй като никога не му се удало да напусне Торино. От градската библиотека, където отивал всяка сутрин, мъкнел в къщи десетки ситно изписани листове с имена на екзотични растения и животни, на географски описания и исторически справки. „Пътешественикът с бомбе“ можел да се придвижва в коя да е част на света, вещо и убедително да разказва както за морето и пиратските кораби, така и за джунглата, прерията или Северния полюс. Бил също така винаги готов да откликва с нов роман на всяко по-голямо политическо събитие: още незавършила испано-американската война за Куба, излязъл романа му „Капитанката на Юкатан“, тунизийското въстание било последвано от „Разбойниците от Риф“. Понякога фантазията му направо изпреварвала събитията, какъвто бил случаят с книгата му „Сред ледовете“, конфискувана от властите, понеже описвала досущ правителствения проект за полярна експедиция.
Наречен „италианският Жул Верн“, Салгари (1863–1911) оставил богато литературно наследство: осемдесет романа и сто й тридесет разказа. Плодовете на невероятната си фантазия изливал в своите съчинения, които били развлекателно и познавателно четиво за четири поколения. Огромното му творчество се разделя на четири поредици: Малайските пирати, Корсарите, Далечният Запад, Африкански и източни приключения.
В миналото Салгари е издаван у нас в подборен превод и на брошури, които далеч не са могли да го представят в истинския му ръст на голям приключенски автор.
След успеха на „Черният корсар“, който излезе през 1981 г. през тази година издателство „Отечество“ ще предложи на своите млади читатели освен настоящата книга, още „Тайните на черната джунгла“ и „Последната битка на Сандокан“, всяка една от които най-ярко представя отделните поредици на Салгари. Така едно голямо и забравено творчество през последните четиридесет години у нас ще намери отново мястото си сред другите творби за приключения и пътешествия.
Божан Христов
— Джон, чувствувам се като слепец — каза Хари.
— Но аз имам добро зрение и още по-добра памет — отвърна гигантът. — Това е галерия 3, по която трябва да тръгнем, ако искаме да видим отново слънцето.
— Значи има друг изход?
— Ти как мислиш? Щях ли иначе да издърпам веригата и да ви оставя да умрете от глад в тази мина? Как бихме се изкачили без кафеза?
— Вярно, не бях помислил. И така, накъде води тази галерия?
— Излиза на ръба на една урва, на няколко мили от тук.
— И там ли има кафез за изкачване?
— На времето не бе възможно да бъде поставен, защото пропастта е дълбока, но няма да стане нужда да се катерим, макар да има друга опасност.
— Каква?
— Че може да срещнем много вода, тъй като галерия 3 е най-ниската от разкритите четиринадесет, както и най-влажната.
— Ще я преплуваме.
— Чакайте…
— Какво има още, Джон? — попитаха двамата трапери, като го видяха да хваща главата си с двете си ръце.
— А газът гризу? Може да се натъкнем на този противен газ и да предизвикаме истински огнен ураган, който ще ни превърне във въглен. Ако не открием някоя обезопасена лампа ще бъде истински риск да напредваме с нашите факли от борина. Вярно е, че съм работил като фаермен3 и знам как да отстранявам този газ. Я, да видим дали не са забравили някоя лампа в тези бараки, както и някое шише с олио. Джордж, подай ми факлата за да проверя преди всичко има ли следа от гризу. Ако пламъкът се разраства и посинява, съветвам ви да не правите и крачка напред.
Понеже бе най-висок от всички и знаеше, че ужасният газ се събира под сводовете, вдигна нагоре факлата и се загледа внимателно в пламъка.
— Засега нищо — каза, — може би защото още сме близо до шахтата, но в по-далечните галерии може да ни изиграе лош номер.
Влезе в бараките, построени от дърво и ламарина, които изглежда бяха служили на пазачите на мината, и ги обиколи всичките, като понякога се препъваше в падналите отгоре греди. Радостен вик извести на двамата трапери и Червен Облак, че Джон е намерил онова, което е търсил. Това бе прочутата лампа на Дейви, на която милиони миньори дължат вечна признателност, защото не позволява на газа гризу да влезе в съприкосновение с огъня и да се възпламени.
— Свършихме добра работа — рече Джордж. — Вие знаете колко е ценна тази лампа, без нея не бих ви гарантирал нашето преминаване през галерията. Сега можем спокойно да напредваме, без да се излагаме на опасността да ни помете огнената стихия.
— Поне заредена ли е с олио? — попита Хари.
— До горе, но ще я запалим по-късно, когато установим присъствието на гризу. Тръгвате ли след мен?
— Един момент — каза Червен Облак. — Няма ли да се загубим сред земните недра?
— Казах ви, че познавам мината, тук съм работил — отвърна Джон.
— Бих предпочел да се движа върху коня си. Никога не съм обичал тъмнината, защото съм свикнал да намирам златото на повърхността — добави мнимият златотърсач.
— Ако не бяхте ни последвали, по този час скалпът ви щеше да украсява щита на някой индианец.
— Можеше и това да се случи — отвърна вождът на Гарваните като придружи думите си с нещо като грухтене. — Но не вярвам да съм спасил кожата си, нито тази на момичето, което ми поверихте, защото се съмнявам много, че ще изляза жив от тази мина.
— Можехте да останете и двамата извън шахтата — рече Джон, раздразнен. — Хари, Джордж, последвайте ме. Който иска да остане тук, може да се разположи.
Червен Облак погледна Минехаха, която бе запазила постоянната си невъзмутимост, после се реши да последва тримата мъже, като държеше момичето за ръка.
След като прекосиха широката площадка, от която тръгваха всички галерии, разклоняващи се под Сиера Ескалада, Джон спря пред един отвор, широк едва два метра и не повече висок, и отново вдигна факлата наблюдавайки пламъка.
— Не, и тук не се е събрал гризу — каза. Числото 3, изписано с бяла боя, още личеше на първата греда, с която започваше галерията.
— Сега съм сигурен, че сме на прав път — каза великанът. — Ако големият трап, който миньорите наричаха Мъртво море, не е наводнен, ще минем. Напред, другари!
Тръгнаха един след друг, защото галерията беше изпълнена с огромни буци въглища и колички изоставени от миньорите и пръснати в безпорядък. Изглежда някакво страшно бедствие се бе случило преди много години в тази част на мината, защото тук-там подпорните греди висяха, сякаш насила изтръгнати. Вероятно това бе работа на гризу, следствие на предпазливостта на някой миньор или на случайното счупване на обезопасителната лампа. Джон, който внимаваше за всичко, бе забелязал тези неща и забавил хода си. От време на време се спираше и повдигаше факлата, но пламъкът оставаше спокоен и не променяше цвета си.
3
Буквално: огнен човек. Преди откритието на лампата на Дейви, фаерменът бил натоварен с отстраняването на гризу посредством частични експлозии. — Б. пр.