Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » По границите на Далечния запад
По границите на Далечния запад - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

По границите на Далечния запад

Электронная книга - «По границите на Далечния запад». Краткое содержание книги:

За ония, които са повярвали на историите на Салгари, той несъмнено е бил човек на приключението, прекосил морета, убивал тигри в Индия, претърпял корабокрушение в Малая. Всъщност животът на Емилио Салгари преминал изцяло около едно писалище. Още докато бил жив — разказва биографът му Роберто Антонето — се появили стотина мними Салгариевци, които пишели истории в негов стил и ги издавали под свое име. Имало и заемки, които само леко променяли имената на героите и местата, описани от Салгари. Двама от тях заслужават да бъдат споменати: племенникът на Колоди, авторът на Пинокио, и внукът на Гарибалди. За много от тези случаи говорят безкрайните процеси, които истинският Салгари водил с издателитеизмамници.
Но що за личност бил този „писарушка“ Салгари? Защо подписвал писмата си до своята годеница „Твоят див малаец“? Защо пред домашния си лекар, който го лекувал от малария, се кълнял, че прихванал болестта в Индия? Каква нужда е изпитвал да се показва на балкона, преоблечен като пират, когато минавали ученички край дома му на „Корсо Казале“ в Торино, или да се дуелира със синовете си на двора, както твърдели съседите? Това дало повод на един виден психиатър. като се посъветвал с биографа на Салгари, да определи „казуса Салгари“ като характерен случай на митомания.
Още от младини Салгари страдал от болезнена амбиция, но света му се изплъзнал, всичко му убегнало. Опитал се да стане боксьор, колоездач, фехтовач, ала без успех. Скъсали го и на изпитите в морското училище в Триест. Затова героят, какъвто той не е могъл да стане, става действуващо лице в романите му. Така се родили Черният Корсар, Сандокан, Янец, ТремалНаик. Мариана. Йоланта и други. Героите на Салгари са красиви и снажни (а самият той бил висок метър и шестдесет), обладаващи необикновена сила (в противовес на заключението „слаботелесен“ на комисията на морското училище). Не му оставало друго освен да си измисли свой свят, да се превъплъти в своите герои. Романистите на английската и френската приключенска литература били до един пътешественици, обиколили по няколко пъти света. Бедният Салгари трябвало сам да придобие своя опит на пътешественик, тъй като никога не му се удало да напусне Торино. От градската библиотека, където отивал всяка сутрин, мъкнел в къщи десетки ситно изписани листове с имена на екзотични растения и животни, на географски описания и исторически справки. „Пътешественикът с бомбе“ можел да се придвижва в коя да е част на света, вещо и убедително да разказва както за морето и пиратските кораби, така и за джунглата, прерията или Северния полюс. Бил също така винаги готов да откликва с нов роман на всяко по-голямо политическо събитие: още незавършила испано-американската война за Куба, излязъл романа му „Капитанката на Юкатан“, тунизийското въстание било последвано от „Разбойниците от Риф“. Понякога фантазията му направо изпреварвала събитията, какъвто бил случаят с книгата му „Сред ледовете“, конфискувана от властите, понеже описвала досущ правителствения проект за полярна експедиция.
Наречен „италианският Жул Верн“, Салгари (1863–1911) оставил богато литературно наследство: осемдесет романа и сто й тридесет разказа. Плодовете на невероятната си фантазия изливал в своите съчинения, които били развлекателно и познавателно четиво за четири поколения. Огромното му творчество се разделя на четири поредици: Малайските пирати, Корсарите, Далечният Запад, Африкански и източни приключения.
В миналото Салгари е издаван у нас в подборен превод и на брошури, които далеч не са могли да го представят в истинския му ръст на голям приключенски автор.
След успеха на „Черният корсар“, който излезе през 1981 г. през тази година издателство „Отечество“ ще предложи на своите млади читатели освен настоящата книга, още „Тайните на черната джунгла“ и „Последната битка на Сандокан“, всяка една от които най-ярко представя отделните поредици на Салгари. Така едно голямо и забравено творчество през последните четиридесет години у нас ще намери отново мястото си сред другите творби за приключения и пътешествия.
Божан Христов
1 ... 29 30 31 32 33 34 35 36 37 ... 84
Перейти на страницу:

— Не са нашите — рече момичето.

— Не, шайените са.

— Ако ни хванат, не рискуваме много. Нали са наши съюзници?

— Но не и куршумите, които скоро ще засвистят — отвърна

Червен Облак.

— Не ме плашат.

— Тогава да чакаме, докато издържи този проклет съветник. Щом нещата потръгнат лошо, той ще се реши да изостави тия глупаци на тяхната участ, а ние няма да го изпускаме, за да му отнемем децата на полковника.

— Това е, което иска майка ми.

— Майка ти може би иска и моята кожа — промърмори вождът на Гарваните с ядовит жест. — Хайде, да помогнем и ние нещо.

Червенокожите бойци от безкрайните прерии наближаваха с адска врява, готови да съберат богата жътва от човешки скалпове и да излеят неутолимата си омраза към завоевателската раса, която с всеки изминат ден нахлуваше в ловните територии, отредени от добрия Маниту само за хората с глинен цвят на лицето. Бяха повече от двеста и, стигнали на един изстрел разстояние, възседнаха отново конете си, като размахваха яростно светкащите брадви, ужасните томахавки, карабините, копията и кожените щитове от бизон, украсени със скалпове. Нямаха внушителния ръст на Гарваните и сиусите, макар да бяха стройни и добре сложени, с широки гърди и мускулести ръце. Лицата им не издаваха никаква жестокост, освен горящия блясък в очите, изпълнен с безмилостна омраза. Косите им бяха дълги, пристегнати около челото с парцаливи панделки, но украсени от стъклени маниста, парченца огледала и соколови пера; голите им гърди бяха тук-там татуирани, отчасти предпазени от кръгли щитове с малки размери; бедрата им пристегнати от зелени и сини панталони, окичени около пояса с човешки коси, които стигаха до разкошните мокасини от нещавена кожа на лопатар, извезана от жените на племето. Ония, които правеха най-силно впечатление бяха вождовете, заради любопитните си прически, състоящи се от огромни украси от пера на див пуяк, които тръгваха от главата и стигаха до бедрата, влачейки се по гърбовете на конете. Тези странни, развяващи се украси, произвеждаха необикновено впечатление, защото придаваха на онзи, който ги носи, огромни размери. На вика на Джон, двамата трапери, заселниците, жените, та Дори и децата, които можеха да държат огнестрелно оръжие, бяха започнали да стрелят, макар наслуки, с надежда да възпрат напиращата вълна от червенокожи. Доста индиански коне се строполиха и повличаха със себе си ездачите, а други, изплашени от трясъка на гърмежите, поемаха назад преди още да стигнат до фургоните, колкото и собствениците им да ги насърчаваха.

— Дръжте се здраво! — викна Джон, който стреляше начело на мъжете от станцията. — Да ги изтребим преди да ни достигнат с томахавките си.

Възползувайки се от това моментно отстъпление, колите подновиха своя ход, макар индианците да бяха започнали да обстрелват впрегатните коне. Но опитът им да побегнат трая кратко. Огънят напредваше все по-бързо, изпращайки облаци искри над фургоните, а червенокожите ни най-малко обезкуражени от първия неуспех, подновяваха набезите си с още по-голяма ярост, нетърпеливи да завършат делото си, преди пожарът да погълне всичко и всички, и пресече на свой ред пътя им за отстъпление.

Съветникът поклати тъжно глава.

— Днес не ни върви — промълви. — Щеше да е много по-добре, ако тези хора бяха останали в станцията. Битката ще свърши със страшно клане.

Борбата бе започнала яростно и от двете страни. Виждайки се загубени, заселниците имаха само една цел да повалят колкото се може повече врагове, преди да паднат те самите. Залповете следваха един след друг. Много червенокожи, излезли твърде напред, пускаха стрелите си, но падаха пронизани от куршумите, но и много заселници се сгромолясваха сред тревата или между краката на конете.

Джон, Хари, Джордж и златотърсачът, макар последният с голяма неохота, стреляха отчаяно над главите на малката група доброволци, за да дадат краткотраен отдих на обсадените коли. Но усилията им бяха напразни. Страшните бойци, макар да се отдръпваха за кратко, не закъсняваха да се групират и след като изпразваха огнестрелното си оръжие, връхлитаха над колите с томахавките си, които хвърляха с невероятно умение. Скоро последният фургон, вече обхванат от пламъците, бе откъснат от другите и тогава започна ужасно клане.

Заселниците, които го отбраняваха, общо пет-шест човека, бяха повалени с пушечни изстрели, удари със секира и копие, и веднага скалпирани; жените повличаха, въпреки ожесточената им съпротива, мятаха ги на мустангите и понасяха със себе си. Никой не можеше да се притече на помощ на нещастниците, защото всеки беше зает да се брани. Дори Джон и другарите му, задържани на предната линия от едно контранападение на враговете, които се опитваха да пресекат пътя на отстъпление на кервана към Сиера Ескалада, нямаха време да се отърват от тази сган и да се върнат към колите. Малко след това индианците станаха господари на лагера, който нападаха от всички страни с ужасни викове сред облаците искри, обгърнали фургоните и подпалили платнищата.

1 ... 29 30 31 32 33 34 35 36 37 ... 84
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)