Свръхбогатите (История на големите имущества)
- Автор: Гьомьори Ендре
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дора Панчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Свръхбогатите (История на големите имущества)». Краткое содержание книги:
Как забогатяват Ротшилд и Рокфелер, как откриват пътя за обогатяване Форд, Круп, Онасис? Какво състояние биха могли да кажат, че притежават Ага Хан, крал Сауд V или семейството на бившия ирански шах?
Какъв е светът на свръхбогатите? Кои са герои на скандали, опиянени от власт, и кои „скромно“ се прикриват зад икономически операции, обхванали целия свят? Биографиите им са не само история на една кариера, но същевременно и картина на една обществено-икономическа система, жива илюстрация на това как големите риби изяждат малките.
Тази разлика става още по-очебийна, ако включим и клетвата, която вече почти триста години всяко момче от фамилията Мицуи трябва да положи при постъпване на работа във фирмата: „В присъствието на многоуважаемите духове па нашите праотци се заклевам, че ще укрепвам семействата, които принадлежат към нашата фирма, и ще разширявам начинанията, създадени от нашите предшественици. Ще спазвам конституцията на нашата фамилия и няма да се опитвам да я променя. Заклевам се тържествено в това и в присъствието на достойните за почит духове на нашите праотци го потвърждавам с подписа си.“
Трудно можем да си представим такова делово „въвеждане“ при някои от фамилиите Ротшилд, Круп, Рокфелер или Форд.
Фамилията Мицуи се разраства в парниковия въздух на затворена Япония, но тя е една от онези големи финансови и търговски фирми, които чувствуват, че трябва да се приключи с епохата на изолираност. Когато под командуването на адмирал Пери американските кораби се появяват пред затворените японски пристанища и счупват прозореца на „парника“, фамилията Мицуи е първата, която установява връзка с „чужденците“ — тогавашният глава на фамилията изпраща един художник на кораба на Пери, за да нарисува портрета на адмирала. И когато тази затворена система на шогуната се пропуква и започва епохата на половинчатите буржоазни реформи, мъжете от семействата Мицуи първи прекосяват океана, за да проучат американския търговски и банков свят.
Завоевателният подход срещу Корея и войната с царска Русия са първите две големи възможности за Мицуи. Преди войната държавните ръководители в тясно сътрудничество с Мицуи започват индустриализира-нето на Япония с крупни централни инвестиции. Когато държавната власт, рискувайки стотинките на данъкоплатците, изиграва своята роля, включват се Мицуи и другите големи японски капиталистически фамилии, които се издигат едновременно с нея. Те закупуват евтино от правителството организираните с обществени пари предприятия — от мините до тъкачните фабрики.
Това дава „начална скорост“ на Мицуи и на другите тръстове. На този факт заслужава да се обърне особено внимание, защото същият процес, разбира ce, в много по-развита форма се повтаря и след Втората световна война.
На това развитие фирмата Мицуи дължи, че седем години след настъпването на сегашния век и след присвояването на „плячката“ от Руско-японската война тя е най-големият производител на оръжие в страната, главата на фамилията получава титлата барон, а впо-следствие го награждават с ордена „Изгряващото слън-це“. Нещо повече, търговският флот на фирмата Мицуи (който тогава се състои от 39 кораба) взема активно участие в превозването на военновременните оръжия.
Този процес на развитие без прекъсване продължава до Втората световна война. В резултат на струк-турата на японското общество обаче „голямото име“, личността изчезва, потъва, а фамилията, непрекъснато обновяващата се династия, стои на преден план: „Мицуи“.
На прага на Втората световна война разпростирането на Мицуи просто създава безподобно монополно положение. Фамилията държи в ръцете си 112 големи японски капиталистически предприятия. В японския икономически живот има 18 такива отрасъла (от производството на чугун до хранителната промишленост), от производството на които тази фамилия притежава повече от половината. (Особено в химическата промишленост, където на практика Мицуи контролира цялото японско производство.).
През последните години в своята сфера на влияние Мицуи осъществява и други монополнокапиталистически начинания, които още повече повишават влиянието на фамилията. Споменатите начинания, свързани с капиталите на Мицуи, се ръководят също от „големи фамилии“.
Този нечуван многообемен съюз в историята на японската икономика е известен под името „Великият Мицуи“. Подобно на американските или европейските капиталисти, фамилията Мицуи трябва да воюва с конкурентните едрокапиталистически семейства за разделянето на пазара. Исторически най-известен съперник на династията Мицуи е и си остава концернът Мицубиши, собственост на знатната фамилия Ивасаки. От 1870 г. до Втората световна война японската вътрешна политика, дори и военната (разбира се, с известно опростяване), е огледало на борбата за власт между Мицуи и Мицубиши и на споразуменията, постигнати при тази борба. Например фамилията Мицуи има грамадно влияние сред армията и въздушните сили, а Мицубиши се насочва към флота. Тези интереси играят голяма роля при формирането по-късно на японската военна стратегия. Възможно е картината да ни стане още по-ясна, ако проучим двете най-важни партии на японската парламентарна система, формирали се към края на 70-те години на миналия век. Без да преувеличаваме, можем да кажем, че те се смятат като политически представители на фамилиите Мицуи и Мицубиши. Мицуи създават Консервативната партия. (Японското й име е Сейюкаи.) А Мицубиши — Реформистката партия, наречена по-късно Демократическа партия. (Японското й име е Минсеито.)