Свръхбогатите (История на големите имущества)
- Автор: Гьомьори Ендре
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дора Панчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Свръхбогатите (История на големите имущества)». Краткое содержание книги:
Как забогатяват Ротшилд и Рокфелер, как откриват пътя за обогатяване Форд, Круп, Онасис? Какво състояние биха могли да кажат, че притежават Ага Хан, крал Сауд V или семейството на бившия ирански шах?
Какъв е светът на свръхбогатите? Кои са герои на скандали, опиянени от власт, и кои „скромно“ се прикриват зад икономически операции, обхванали целия свят? Биографиите им са не само история на една кариера, но същевременно и картина на една обществено-икономическа система, жива илюстрация на това как големите риби изяждат малките.
Историята на фамилията Мицуи почти не може да се разглежда, без да се припомнят някои черти на старата японска действителност. А тя, както при всеки народ, се губи сред мрака на легенди и митове. Най-важно е да се спомене, че още през VI век (следователно почти четиристотин години преди основаването на Унгарската държава) различни големи племенни фамилии налагат волята си на императорската династия.
Първата такава фамилия е Шога. През историческите бури на сменящите се една след друга могъщи фамилии в 1192 г. ръководителят на една от тях приема титлата шогун, което просто означава командир, а в действителност е военен диктатор. В историята на Япония тази институция съществува почти седемстотин години и играе решаваща роля. През тези седем века във феодална Япония успоредно с номиналната власт на императорската фамилия винаги шогун и неговата организация, свързана с една фамилия, тоест шогунатът, означава истинската власт.
Шогуновци, т.е тяхната фамилия, са в ненепрекъсната борба с други големи феодални фамилии, разбира се и с техните клики, които се състоят от сравнително по-слаби чифликчийски фамилии. Тези чифликчии се наричат даймо. Всеки от тях поддържа малка феодална армия, съставена от самураи, чиято единствена задача е да служат в армията на чифликчията. В самурайските семейства това задължение се предавало по наследство от бащата на сина. Чифликчията обикновено подарявал на самураите по-малък чифлик, който също се обработвал от крепостници.
Според легендата праотецът на фамилията Мицуи е такъв самурай, койта преди хиляда години служи на тогавашния шогун. Според официалната история на фамилията Мицуи, през XII век мъжете от тази фамилия служат като самураи при много властната фамилия Сасаки, близо до древната японска столица Киото. По-късно неколцина от потомците на тази магнатска фамилия сключват брак с момичета от фамилията Мицуи. Гербът на най-мощната японска едрокяпиталистическа династия и днес е идентичен с герба на фамилията Сасаки.
Към средата на XVI век от обществото на занаятчийските цехове, рибарите и търговците излизат първите по-големи сарафи, търговци на ориз и собственици на кораби.
По това време се появяват и първите манифактури, масовото организиране на ръчното производство на тъкани и др. Към края на XVI век фамилията Мицуи вече не върти самурайската сабя. От нея произлизат най-напред търговци на оризово вино, а по-късно и собственици на тъкачница. В 1673 г. един от братята Мицуи основава една от първите фирми в страната за обмяна на пари и лихварство, а после започва търговия с коприна. В началото на XVIII век фамилията Мицуи вече е едно от най-богатите търговски семейства.
Посетителят в света на транзисторите и изчислителните машини, влизайки в музея Мицуи, изпитва особено чувство, там той може да узнае, че фамилията Мицуи е първата в Япония, която използва рекламата и обявленията. (Раздават чадъри, направени от прозрачна хартия, върху която е написано името Мицуи, заплащат на театралните директори и на артистите, за да произнасят думата Мицуи както при четенето на класическите текстове, така и при изнасянето на популярните пиеси.) Тази фамилия е първата в Японии която използва предшественика на чека. За пръв път тя прилага двойно счетоводство. Фамилията Мицуи никога не уволнява служителите си (ако нямат някаква вина и ако работят честно). Отношенията между работодателя и работника, близки до „семейните“, които и днес играят толкова важна роля в японския икономически живот, са въведени от фамилията Мицуи.
В началото на XVIII век най-голямата японска банка и търговска къща са собственост на фамилията Мицуи. Главата на фамилията има титла „банкер на императора“.
По това време фамилията Мицуи разработва „семейната конституция“, която е валидна и до днес. Тя е тясно свързана с ролята, която фамилията играе в историята на Япония, херметически затворена от външния свят цели двеста години (от 1640 г. до средата на XIX век). В 1640 г. всички японски пристанища се затварят. Забранява се строежът на кораби, подходящи за по-дълго морско плаване. Издава се нареждане, според което нито един японец не може да напусне страната. Ако някой все пак успее да направи това и се завърне, очаква го смъртно наказание. Смъртна присъда заплашва и онези чужденци, които се осмеляват да стъпят на японска територия.
В тази страна със странна и задушна атмосфера фамилията Мицуи изработва своята „конституция“, която съдържа четиринадесет „заповеди“. Първата група заповеди формулира мисълта: „личността е нищо, фамилията е всичко“. Затова винаги трябва да се избира глава на семейството, който да разполага с власт и да действува от името на династията. Властта преминава само върху най-възрастния син, който е пазител и администратор на семейното имущество. Друга група заповеди разглежда задачите и задълженията на главата на семейството. Четиринадесетата заповед гласи: „Особено щастие те постигна, че се роди в царството (в страната) на боговете. Почитай твоя бог и император, който е тяхно въплъщение на тази земя.“ От това вече може да се съди за онази особена атмосфера, отличаваща формите на старата история и днешната власт на големите японски капиталистически фамилии от онези, които познаваме от историята на европейския и американския капитализъм.