Случаят с подменената снимка
- Автор: Гарднер Эрл Стенли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Правда Игнатова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Случаят с подменената снимка». Краткое содержание книги:
— И аз съм доста зает — отвърна Мейсън. — Дрейк също бърза.
Руни потъна в мрачно мълчание, а очите му нетърпеливо наблюдаваха вратата на спалнята. Само след няколко минути Марджъри Трентън се появи отново, облечена в бледосин костюм, който явно бе шит по мярка.
— Хайде, да тръгваме — предложи тя.
В таксито момичето се постара да започне някакъв разговор, но Руни бе доста разсеян и замислен, така че тя също замълча и се обади едва когато таксито зави към бижутерийния магазин.
— Е, драги — обърна се тя към Мейсън. — Предложението да дойдем тук бе ваше. Така че вие трябва да платите.
Мейсън се засмя и подаде една банкнота на шофьора.
— Вие печелите — каза той. — А сега да вървим.
Намериха Артър П. Кътър в кабинета му. Той се отнесе с подчертана любезност към Руни, погледна с възхищение Марджъри Трентън като човек, който умее да цени красивите неща, след това кимна мълчаливо на Дрейк и на Пери Мейсън.
— Бихме искали да разберем дали господин Руни е купувал ръчен часовник от вашия магазин — започна адвокатът.
— Той е купил няколко неща от нас — внимателно отвърна Кътър. — Може би…
— Покажи му ръчния си часовник, Марджи — изкомандва Руни.
Тя повдигна нагоре ръката си. Бижутерът погледна часовника, след това се обърна към Руни:
— Искате ли да отговоря?
Той кимна утвърдително.
— Господин Руни купи този часовник от нашия магазин — обяви Кътър. — Може би преди около шест седмици.
— И колко платих за него? — попита Руни.
— Трябва да погледна в документите, за да ви кажа точната сума — отвърна Кътър. — Не помня съвсем точно всички цени. Спомням си този часовник, а също и на кого го продадох. Според мен би трябвало да сте платили между хиляда и двеста и хиляда и триста долара.
— Тези двама души твърдят, че часовникът е бил откраднат — каза Руни. — Какво бихте казали за това?
Кътър изгледа оценяващо адвоката и детектива, а след това посегна към телефона.
— Сега ще ви покажа какво мисля за това! Свържете ме с полицейското управление.
— Не искаме никакви скандали! — сграбчи веднага ръката му Руни.
— Няма да има скандали — обясни най-сериозно бижутерът. — Договорил съм се с полицаите за хора от този тип. Виждал съм някъде снимката на единия от тях — може би в сводките, които ни пращат… Здравейте, обажда се Кътър от „Кунц & Кътър“. Имам двама души тук, които бих искал да разпитате. Ще съобщите на радиоколата, нали?… Благодаря… Да, прилича ми на някакъв вид изнудване. Не съм разбрал все още. Но ще оставя на вас тази работа.
После постави слушалката на вилката и заяви на Мейсън:
— Сега вие двамата седнете и не мърдайте. Не се опитвайте да напускате магазина. В противен случай човекът от вътрешната ни охрана, който е бивш офицер от полицията, веднага ще ви арестува.
Адвокатът се отпусна на най-близкия стол, после се обърна към Дрейк:
— Най-добре е и ти да седнеш, Пол.
— Съжалявам, че сте били обезпокоен по този начин — започна да се извинява Кътър на Руни, като погледът му обходи още веднъж прекрасната фигура на Марджъри Трентън.
— Знаех си, че разиграват някаква комедия — смутено започна момичето. — Опитаха се да се държат твърдо, да ме притискат, но всичко беше само игра, веднага си личеше. Само че не мога да разбера какво са смятали всъщност, че ще постигнат. Не ми се вярва да са се надявали, че ще си сваля часовника за хиляда и триста долара и ще им го дам, защото са ми го поискали, нали?
— Човек никога не знае — отвърна Кътър. — Някои хора са толкова доверчиви, а други лесно се плашат, особено при… при определени обстоятелства.
— Само да изясним още веднъж — намеси се Руни. — Няма опасност да възникне скандал, който да стигне до пресата…
— Оставете това на мен — с категоричен тон заяви Кътър. — Полицията си сътрудничи с нас и ние си сътрудничим с нея. Единственото нещо, което ще бъде вписано в полицейските бюлетини, е, че полицаите са разпитали двама мъже, които са се опитвали да изнудват голяма бижутерийна компания. За вас изобщо няма да стане и дума. Значи този човек твърди, че часовникът е бил откраднат от съпругата му?
— Точно така — каза Марджъри Трентън.
— Това е всичко, което бих искал да разбера — заяви Кътър. — И това ще е всичко, което ще иска да научи от вас полицията.
Той погледна през стъклената стена на кабинета си, откъдето се виждаше магазинът.
— Ето ги и полицаите от радиоколата — каза доволно.
По стълбите се чуха тежки стъпки, които продължиха по коридора. Вратата се отвори и двама униформени полицаи с револвери в ръце влязоха вътре и се насочиха право към бюрото на Кътър.