Случаят с подменената снимка
- Автор: Гарднер Эрл Стенли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Правда Игнатова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Случаят с подменената снимка». Краткое содержание книги:
— Исках да поговоря с вас за Бел — започна Хангърфорд.
— Какво по-точно за нея? — попита адвокатът.
— Пристигнах със самолет — започна младият мъж. — Щом кацнахме, позвъних в Сан Франциско. Разбрах, че във вестниците се разпространява някаква история за това, че Карл Нюбъри, който се е представял за богат турист, всъщност е К. Уейкър Моър, незначителен чиновник в „Продъктс Рифайнинг Къмпани“. Работел там за заплата от сто осемдесет и пет долара месечно.
— И какво от това? — попита Мейсън.
— Ами във вестниците в Сан Франциско било публикувано и интервю с Чарлс Уитмор Дейл, в което той твърди, че същият този Моър е откраднал двайсет и пет хиляди долара от компанията; казва също, че ако е бил останал жив, детективите са щели да го причакат при слизането му от парахода и да го откарат направо в затвора с обвинение в кражба на средства, както и че има всички основания да смята, че парите, открити в специалния пояс на Моър, без съмнение са част от задигнатите от „Продъктс Рифайнинг Къмпани“.
— Продължавайте — подкани го Мейсън, като си запали цигара.
— Бих искал да разбера какво знаете вие по въпроса — добави Хангърфорд.
— Разговаряхте ли с Бел?
— Не, нямаше как. Държат я в Сан Франциско.
Мейсън срещна изпълнените с тревога и нетърпение очи на младия мъж.
— Добре, Нюбъри наистина е Моър — обяви бавно той. — И действително е работил за „Продъктс Рифайнинг Къмпани“.
— И откъде е взел парите, с които е тръгнал на пътешествие? — веднага попита Хангърфорд. — Знаете ли това?
— Той твърди, че ги е спечелил на лотария — обясни адвокатът.
— А установена ли е наистина липса в размер на двайсет и пет хиляди долара в компанията?
— Да, доколкото съм запознат, действително е така — призна Пери.
Младият мъж остана известно време мълчалив, зареял поглед в подвързаните в кожа книги наоколо. След това отново се обърна към Мейсън:
— Тя ми обеща да се срещнем на хиподрума в Санта Анита. Явно е имала намерение да продължава… е, да продължава да се движи сред хората от моя кръг.
Мейсън го изгледа замислено.
— Бих искал да се уверя, че правилно разбирам нещата, Хангърфорд. Може би сте дошли при мен, като сте се надявали, че аз ще мога да оборя написаното във вестниците, че ще съм в състояние да ви кажа нещо добро за нея, така ли е?
— Не — възрази веднага Хангърфорд.
— Не ви вярвам, по дяволите! — извика адвокатът. — Може и да проявявате интерес към Бел, но май все още не сте наясно колко я харесвате. До такава степен сте затънали в условностите на вашето обкръжение, че изобщо не можете да си представите, че някой може да е по-различен от онова, което са родителите му. Но след като вече стана дума за това, според мен вие се съмнявате не толкова в Бел, колкото в самия себе си.
Хангърфорд се изчерви и като че бе готов горещо да запротестира, но под изпитателния поглед на адвоката доста бързо да забрави за гнева си.
— Струва ми се, че сте прав, господин Мейсън — призна след малко. — Не съм преставал да подлагам на анализ чувствата си… но този разговор като че ми помогна да разбера сам себе си. Вече знам какво точно изпитвам в момента.
Мейсън го изгледа със симпатия.
— Тогава ще ви кажа нещо — започна той. — Бел не е имала намерение да продължи да се движи във вашата среда, както сам се изразихте. Тя изобщо не смяташе да се среща повече с вас.
Върху лицето на младия мъж се изписа силно учудване.
— Искам да знаете нещо, при това добре да го запомните — продължи адвокатът. — Ако наистина е имало нещо незаконно около начина, по който Карл Моър е придобил тези пари, Бел изобщо не е знаела за това. Той е обяснил на семейството си, че е спечелил на лотария. Точно това си е мислела Бел. Моър е живял съвсем скромно през целия си живот, получавал е доста мизерна заплата. Дълги години е бил сам и не е истински баща на Бел. Бащата на Бел ги е изоставил двете с майка й, когато тя е била едва тригодишна. Оттогава нито са се срещали, нито са чували нещо за него. Госпожа Нюбъри е имала малко пари, които са им били достатъчни, за да преживяват. Дори е успяла да изпрати Бел в колеж. След това се е омъжила за Карл Моър. Бел, съвсем естествено, не изпитва някакви добри чувства към родния си баща. Но се е привързала силно към Карл Моър. Той всъщност е бил единственият баща, когото е познавала. След това на семейството изведнъж му провървява. Момичето има възможност да пътува. Среща се с вас. Вие сте склонен да я приемете като човек от своето обкръжение. Тя ви се струва интересна и тъй като родителите й ви изглеждат богати туристи, решавате, че те наистина са такива.