Случаят с подменената снимка
- Автор: Гарднер Эрл Стенли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Правда Игнатова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Случаят с подменената снимка». Краткое содержание книги:
— Какво става? — обърна се към Марджъри Трентън той. — Защо не ме предупреди за тези хора при теб? Кои са те и какво, по дяволите…
— Спокойно — обади се Дрейк. — Просто искахме да ви дадем една възможност. Опитваме се да ви спестим големи неприятности.
Лицето на Руни стана студено и напрегнато.
— Какво искате да кажете, за какви неприятности става дума?
— Ами просто това, че ръчният часовник, който сте подарили на тази млада дама, е откраднат от съпругата ми — каза Дрейк. — Чудех се как така се занимавате с крадено имущество.
— Вие сте луд — извика Руни.
— Как успяхте да го забележите — подхвърли подигравателно детективът.
Руни се обърна към Марджъри Трентън.
— Това е някаква мизерна игричка. Тези мъже се опитват да те сплашат за нещо. Явно е, че са изнудвачи. Предлагам да извикаме полицията.
— Мен това ме устройва — обади се Мейсън.
Марджи хвърли предупредителен поглед към Руни.
— Но те точно това искаха да направят още от началото. Все пак сметнах, че е по-добре да не допуснем скандални публикации във вестниците.
Руни седна на стол.
— Вижте, сигурно имате някаква грешка. Лично купих часовника.
— Ами ако ни кажете от коя точно заложна къща… — започна Мейсън.
— Не става дума за заложна къща. Вие за какъв ме смятате? Взех го от бутик за бижута.
Адвокатът му се усмихна с разбиране.
— Ясно ми е как се чувствате. Иска ви се да запазите репутацията си пред приятелката си. Но тези общи приказки няма кой знае колко да ви помогнат. Вече сте заподозрян, тя също е под подозрение и за да се отървете, ще трябва ясно да ни обясните.
— Хайде, Кастър, кажи му истината — настоя Марджъри Трентън. — Не за пръв ми пробутват този номер. Спазаряват се за нещо в заложната къща, а след това купуват красива кутийка от първокласен бижутериен магазин и…
— Уверявам те, че не съм направил нищо подобно! — извика разпалено Руни. — Купих часовника в „Кунц & Кътър“ и платих хиляда триста и петдесет долара за него!
Мейсън се прозина.
Марджъри Трентън започна да нервничи.
— Виж какво — започна тя. — Колко време още смяташ да го увърташ, да се опитваш да се правиш на важен и да ни тормозиш? Нямам никакво желание да бъда викана при прокурора, за да обяснявам по какъв начин съм се сдобила с този часовник. Ще вземат да поместят снимките ми във вестниците и ще си имам ужасни неприятности.
— Ти да не би да смяташ, че аз пък много искам да видя снимката си във вестниците? — извика Руни.
— Добре, тогава ще направя оплакване в полицията — намеси се Мейсън. — Господ ми е свидетел, че се опитах да ви дам възможност. А вие ми играете разни игрички. Да приключваме.
— Почакайте за минута — спря го Руни. — А вие откъде знаете, че това е вашият часовник, дявол да ви вземе? Те идентифицираха ли го, Марджи?
— Описаха го съвсем точно.
— Казаха ли номера му или нещо от този род?
Тя поклати отрицателно глава.
— Ах, вие, мошеници такива! — започна да крещи Руни. — Какво се опитвате да измъкнете? Отлично знам откъде е този часовник. Обясних ви, че го купих от „Кунц & Кътър“. Сигурно сте го забелязали на ръката на Марджи някъде и сега искате да ни изнудвате?
— Добре, братко, тръгваме към полицейското управление — отегчено обяви Мейсън.
— Не, не отиваме в никакво полицейско управление! — заяви Руни. — Вие двамата изчезвайте оттук, при това бързо!
— Или какво ще ни направите? — попита адвокатът.
Руни се замисли за евентуална алтернатива и от мисълта, която явно му хрумна, лицето му леко пребледня.
— Има само едно нещо, което бихме могли да направим — обади се Дрейк примирително. — Да отскочим до „Кунц & Кътър“, като вземем часовника със себе си. Човек никога не знае. Може пък крадецът да е измислил някаква история и „Кунц & Кътър“ да са се хванали на въдицата му. В края на краищата дори големите бижутерийни магазини са готови да изкарат по някой долар допълнително, когато им се предлага изгодна сделка.
— Тази идея никак не ми харесва — заяви веднага Руни. — Не ви ли се струва, че си пъхате носа в личните ми работи?
— Е, не се учудвам, че идеята не ви харесва — натъртено подчерта Мейсън.
— Значи наистина си го купил от заложна къща? — обвини го Марджъри.
Руни посегна към шапката си.
— Облечи си нещо, Марджи — подкани я той.
— Ти в това време ги наблюдавай тези двамата — отвърна тя.
— Не се безпокой — тъжно каза той. — Ще ги наблюдавам.
— Няма да се забавя повече от три минути — предупреди ги момичето и се отправи към спалнята.
Руни нервно погледна часовника си. — Аз съм зает човек. Трябва да се върна в офиса си преди пет часа.