Случаят с подменената снимка
- Автор: Гарднер Эрл Стенли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Правда Игнатова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Случаят с подменената снимка». Краткое содержание книги:
— Но какво ще каже самият Моър по въпроса? — попита адвокатът.
— Няма да каже нищо — най-спокойно заяви Руни. — Той е мъртъв. Бил е убит снощи на парахода, пътуващ от Хонолулу за Сан Франциско.
— Сигурен ли сте? — попита Мейсън.
— Разбира се, че съм сигурен — отвърна Руни. — Господин Дейл и дъщеря му са били на същия параход. Селинда се срещнала там със заварената дъщеря на Карл Моър и нещо у нея й се сторило подозрително. Изпрати ми радиограма с молба да разбера всичко за някоя си Бел Нюбъри, завършила университета в Южна Калифорния. Открих, че майка й се казва Ан Нюбъри и е омъжена за Карл Моър.
— И съобщихте това на Селинда? — попита адвокатът.
— Да — потвърди Руни. — А тази сутрин Селинда ми се обади по телефона и ми разказа какво се е случило. Госпожа Моър е убила съпруга си снощи. Така че има възможност да уредим нещата, за да не се стига до публичен скандал.
— Не, няма да можете да го направите — засмя се Мейсън. — А когато се срещнете с Чарлс Уитмор Дейл, можете да му кажете, че Пери Мейсън ви е помолил да му напомните, че пиленцата имат навика да се прибират за спане у дома. Да тръгваме, Пол, чака ни доста работа.
9
Когато се спряха на ъгъла срещу магазина „Кунц & Кътър“, Дрейк избърса изпотеното си чело с носната си кърпичка и погледна осъдително към адвоката.
— Пери, беше ми обещал, че ще разиграваш този театър само докато тя разкрие Руни — започна ядосано детективът.
— Е, промених намеренията си — обясни Мейсън.
— И сигурно изобщо не се интересуваш от факта, че ме уплаши до смърт — продължи с обвиненията Дрейк. — Всъщност откъде знаеше, че той е отмъкнал парите?
— Не знаех — призна адвокатът. — Но когато видях, че разполага с ключ за апартамента, реших, че може би тази работа трябва да се поразрови.
Завиващото в този момент такси забеляза сигнала на Мейсън и спря пред тях.
— А какво щяхме да правим, ако той не се беше уплашил? — попита Дрейк.
— Ами вероятно щеше да ти се наложи да вечеряш в затвора, Пол — засмя се адвокатът.
— Господи, Пери, ти рискуваш прекалено много — не преставаше да мърмори детективът, докато се качваше в таксито.
— Обичам хазартните игри — най-спокойно заяви Мейсън.
— Едва ли бих се опитал да го опровергавам!
Беше някъде около пет без двайсет следобед, когато Мейсън отвори вратата на кантората си и покани Пол Дрейк да влезе вътре.
Сложила слушалки на ушите си, Дела Стрийт сваляше съобщенията от телефонния секретар. В момента, в който ги видя, веднага смъкна слушалките и нетърпеливо попита:
— Какво ново, шефе?
— Въпросът с откраднатите пари е приключен — обяви той.
— Успя ли да разбереш нещо за този Руни? — попита секретарката.
— Направих много повече — обясни веднага Мейсън. — Руни си призна. Той е откраднал парите. А тук какво ново?
Дела Стрийт погледна в бележника си.
— Задържали са Бел Нюбъри в Сан Франциско, без да й предявяват обвинения. А майка й е заподозряна в убийство. Открили са 38-калибров револвер на задната палуба. От него са изстреляни два патрона. Вече са разбрали, че госпожа Нюбъри всъщност е госпожа Моър и един от вестниците в Сан Франциско е публикувал историята с отмъкнатите пари. А Рой Хангърфорд те чака в приемната.
— Смятах, че сме успели да се измъкнем от тази кражба на пари — измърмори адвокатът, като се отпусна в големия удобен стол зад бюрото и погледна часовника си. — Всяка секунда беше скъпа. Явно сме закъснели само с няколко минути. А какво иска Хангърфорд?
— Нямам представа. Бях ужасно заета, така че не можах да разговарям с него. Ангажирах апартамент в един хотел в Сан Франциско, уредих и чартърен полет дотам, самолетът ни очаква.
— Свържи се с кабинета на областния прокурор в Сан Франциско, разбери кой от прокурорите е поел случая, бих искал да разговарям с него — каза Мейсън.
— Делото е възложено на Доналдсън П. Скудър — обясни Дела. — Само за минутка, ще се опитам да се свържа с него.
После се извърна към телефона и започна да набира номера.
— Изчакай ме, Пол, ще отида да се видя с Хангърфорд — обади се Мейсън.
— Ако предпочиташ, бих могъл да се махна и да ти освободя кантората — предложи детективът.
— Не, ще поговоря с него в библиотеката — спря го Мейсън, след което премина бързо през съседната стая, използвана за библиотека, и отвори вратата на приемната. — Влезте, Хангърфорд.
Той скочи на крака и подаде ръка на адвоката.
— Е? — погледна го въпросително Мейсън.
Младият мъж се отпусна върху един стол, докато Пери се настани на отсрещния край на дългата махагонова маса.