Случаят с подменената снимка
- Автор: Гарднер Эрл Стенли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Правда Игнатова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Случаят с подменената снимка». Краткое содержание книги:
— Какво има? — попита единият.
Бижутерът посочи към Мейсън и Дрейк.
— Ами тези двамата.
Полицаите се обърнаха. Единият пристъпи към адвоката, но веднага се спря.
— Почакайте, та това е Пери Мейсън.
Мейсън им кимна и каза:
— Добър ден, господа.
Полицаят се обърна объркан към Кътър:
— Вие не сте ли чували за Пери Мейсън, адвоката?
— Изобщо не ме интересува кой е, опита се да измами един мой клиент — отвърна с каменна физиономия Кътър.
— Значи потвърждавате обвиненията си? — объркано попита полицаят.
— Не виждам защо да не го направя, след като той твърди, че продаденият от нас часовник на господин Руни е краден.
— Не вярвам шефът да се разстрои особено, ако наистина имате нещо против него, но все пак бих предпочел да ви пообясня някои неща, господин Кътър — започна полицаят. — Това е адвокатът, който защитаваше жената по случая с куцото канарче и разкри онзи случай, когато имаше убийство заради свирепо куче.
Кътър погледна към Мейсън и се намръщи.
— Може би тогава господин Мейсън ще бъде така добър да ни обясни.
— При тази ситуация е особено важно да се установи дали става дума за същия часовник — заяви адвокатът. — Нека веднага пристъпим към това и да приключим делово работата си.
— Но часовникът вече е идентифициран — обади се Кътър.
— Само по онова, което си спомняте за часовника. Не е ли по-добре да се погледне номерът му. Така можете да си спестите съдебен процес.
Кътър се поколеба за миг, след това натисна някакъв бутон. От съседната стая веднага пристигна млада жена. Щом отвори вратата, стаята се изпълни с шум от пишещите и сметачните машини в съседство.
— Донеси ми сметката на Кастър Д. Руни — разпореди Кътър.
Момичето кимна и изчезна от помещението, а след минута се върна с бележка в ръка. Кътър постави бележката на бюрото си, след това свали пластинката на ръчния часовник и погледна през лупа номера му.
— Това е същият часовник — поклати глава той.
— Предполагам, че е станала някаква грешка — обади се Мейсън и се надвеси над бюрото, без да се докосва до часовника. Вместо това взе бележката. Погледна я внимателно, след това се обърна към Марджъри Трентън.
— Знаехте ли, че е женен, Марджи? — попита я той.
Руни скочи на крака.
— Чакайте, не виждам какво му влиза това в работата, дявол…
— И през последните два месеца сте закупили бижута на стойност четири хиляди шестстотин и петдесет и два долара и двайсет и пет цента само от този магазин — обяви Пери, като го гледаше със студените си очи. — Имате ли нещо против да ми обясните, господин К. Дентън Руни, откъде взехте пари, за да платите за тези бижута?
Кътър скочи, като изблъска стола си назад. Той посегна и се опита да сграбчи бележката от ръцете на Мейсън. Адвокатът обаче я дръпна и бижутерът ядосано извика на полицаите:
— Арестувайте този човек! Не ме интересува кой е!
Единият от униформените пристъпи напред. Мейсън бързо се дръпна.
— Не бъдете глупав — каза му. — Погледнете Руни.
Той се бе отпуснал на един стол. Лицето му бе сиво и объркано.
— Вие сте главен счетоводител в „Продъктс Рифайнинг Къмпани“, Руни — обяви адвокатът. — Заплатата ви е четиристотин и шейсет долара на месец. Преди два-три месеца Карл Моър, който работеше при вас, мистериозно изчезна. Вие веднага обърнахте внимание на директорите, че сте открили липса на пари от компанията. Добре сте знаели, че липсата така или иначе ще бъде разкрита, тъй като след изчезването на Моър директорите са щели да поискат пълна финансова ревизия. А сега ще бъдете ли така любезен да обясните пред тези господа как успяхте да спестите достатъчно пари, така че само за бижута да изхарчите близо пет хиляди долара, след като заплатата ви е само четиристотин и шейсет?
Руни махна отчаяно с ръка.
— Добре де, разкрихте ме.
— От колко време измъквате пари от компанията? — попита Мейсън.
Артър Кътър бавно се отпусна върху големия си стол.
— Господи! Това никак не ми харесва.
— Никой не би могъл да иска от вас да го харесвате — заяви му Мейсън. След това се обърна отново към Руни: — От колко време отмъквате пари, Руни?
— Вижте, можем да уредим нещата — започна объркано той. — Няма защо някой друг, освен нас да разбира за всичко това. Близък роднина съм на Чарлс Уитмор Дейл, президента на компанията. Той здравата ще се ядоса, но ще предпочете да възстанови парите, за да се предотврати скандалът.
Единият от полицаите пристъпи напред. Мейсън му направи знак да изчака.
— Но ще трябва да се намери някой, върху когото да се стовари вината, Руни.
— Моър ще свърши отлично тази работа — заяви решително Руни и погледна Пери.