Случаят с подменената снимка
- Автор: Гарднер Эрл Стенли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Правда Игнатова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Случаят с подменената снимка». Краткое содержание книги:
Мейсън се замисли за миг, след това се засмя и отвърна:
— Ще го приема като комплимент, защото не съм се преструвал. Опитвах се да се държа като джентълмен.
— Глупости! — възрази момичето, но все пак му наля от уискито.
— Съвсем малко — предупреди я Мейсън.
Тя му сипа точно два пръста.
— Добре, нека и моето да е същото — обади се Дрейк.
Домакинята внимателно премери едно и също количество от напитката и в трите чаши. После детективът си наля и малко вода.
— Ето така всичко е наред — каза той. — Тук ли ще пием или ще се върнем в другата стая?
— Да се върнем оттатък.
Когато се настаниха в стаята, Дрейк се огледа и каза:
— Хубав апартамент.
— И на мен ми харесва.
— Отдавна ли сте тук?
— От три месеца.
— Това местенце явно е доста скъпичко — подхвърли детективът.
— Ако се интересувате за наема, можете да разговаряте със собственика — каза му тя.
Мейсън се засмя. Момичето го погледна и изрече:
— Защо не престанете с тези хитрости? Можем просто да бъдем приятели.
— Благодаря — усмихна й се адвокатът.
Очите й внимателно изучаваха лицето му. После кимна лекичко, отпи от чашата си и добави:
— Измислихте цялата тази история, за да ме уплашите, нали? Но защо ви бе нужно да го правите?
— Искахме да разберем за часовника — увери я Мейсън.
— Какво за него?
— Внимавай, Пери — намеси се бързо Дрейк. — Май се опитва да го увърта. Лично аз не бих повдигнал срещу нея обвинение за получаване на крадена собственост, тъй като не съм сигурен, че е знаела, че часовникът е краден, но това е само моето мнение. Нали знаеш какво ще стане, ако я оставим на мира, а след това се окаже, че е прикривала извършителя. Ще ни обвинят в прикриване на престъпление.
— Колкото повече се замислям, толкова по-плитко скроено ми изглежда всичко това — обади се момичето, като погледна към детектива. — Господин Руни е зает човек. Ако се опитвате да измъкнете нещо, трябва да действате бързо. В противен случай ще си имате сериозни неприятности.
— Не се страхуваме от неприятности — засмя се Мейсън и разклати чашата си. — С какво се занимава Руни?
— Ами шеф е.
— Къде?
— В една голяма компания.
— Каква по-точно компания?
— Нали уж часовникът беше откраднат, защо се интересувате от него? — усмихна му се сладко тя. — Господин Руни не е откраднат, нали така?
— Нямам представа — каза веднага адвокатът. — Вие по-добре знаете.
— Не съм чувала подобно нещо.
— Той женен ли е?
— Я стига!
— Без майтап, женен ли е?
— Разбира се, че не.
— А вие двамата сгодени ли сте?
— Доколкото си спомням, говорехме за ръчни часовници, или може би греша?
— Просто се опитвам да получа представа що за човек е — обясни Мейсън. — Защото ако най-почтено е купил часовника, това е едно нещо; но ако го е измъкнал от някакъв мошеник, знаейки, че е краден, това е съвсем различно. Часовникът струва хиляда и петстотин долара. Ако го е взел за сто или двеста, няма начин да не се е досетил, че е краден.
— Е, уверявам ви, че не го е взел за сто или двеста — подчерта тя. — Господин Руни не е от онези, които се стискат.
— Ще поговорим с него за това, когато пристигне — каза Мейсън. — А вие какво мислите за положението в Европа?
— Нищо.
Последва кратко мълчание.
— Може би вие ще ми разкажете нещо за себе си? — вдигна след малко очи към адвоката Марджъри Трентън.
— Какво за мен? — попита Мейсън.
— Вие сте адвокат, нали?
— Да.
— А защо искахте да ме уплашите?
— Внимавай, Пери — обади се отново Дрейк.
Тя премести стола си по-близо до адвоката. Халатът й някак небрежно се смъкна надолу.
— Да не би това да е някаква игра? — попита момичето.
— Защото ако е така, бихте могли поне да бъдете малко по-искрени и да ми обясните.
— Единственото нещо, което искам, е ръчният часовник намеси — се бързо детективът.
— По-скоро ми прилича на рекет. Не ми се вярва съпругата ви някога да е имала подобен часовник.
Ключалката на външната врата изщрака. Марджъри Трентън се намръщи, като чу този звук, понечи да стане от стола си, но бързо се отпусна обратно назад. Дрейк се усмихна, докато наблюдаваше притеснението й. Тя му хвърли изпълнен с омраза поглед и придърпа халата. Вратата се отвори и един мъж, наближаващ петдесетте, с тъмни мустаци и черни очи и с прошарена вече коса по слепоочията, се стъписа на мястото си, когато забеляза странната компания вътре.
— Влезте, Руни — покани го Мейсън. — И затворете вратата след себе си.
Новодошлият ядосано ритна вратата.