Случаят с подменената снимка
- Автор: Гарднер Эрл Стенли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Правда Игнатова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Случаят с подменената снимка». Краткое содержание книги:
— Това е единственото основание, поради което Бел е могла да се срещне с вас и да спечели приятелството ви. При други обстоятелства бихте се държали покровителствено с нея, може би нямаше дори да я забележите или щяхте да започнете да я съжалявате. Бел е достатъчно умна, за да си дава сметка, че едва ли ще бъде приета по същия начин, когато се върнете сред приятелите си тук. Точно по тази причина възнамеряваше повече да не се среща с вас. Така споменът от няколкото дни приятно приятелство щеше да й остане като нещо скъпо и мило. Никога дори за миг не й е минавало през ума, че баща й е задигнал пари от компанията, където е работил. Ако се бе досетила, че има нещо нередно в придобиването на тези пари, едва ли би се докоснала дори до един цент от тях.
— Харесвам я… много — съвсем искрено заяви младият мъж.
— Лично аз не знам откъде е взел Моър парите — продължи адвокатът. — Знам само, че той не е истинският баща на Бел, освен това съм сигурен, че тя смяташе, че парите са спечелени на лотария.
— Кой ще поеме хонорарите ви? — попита неочаквано Хангърфорд.
— Госпожа Моър — обясни Мейсън. — Макар че все още не сме говорили с нея за размера на хонорара ми.
— Вижте, господин Мейсън, бих искал да помогна — обясни малко объркано младежът.
— Защо?
— Защото държа на Бел… дори много повече, отколкото сам съм предполагал.
— Нали не се опитвате да си внушавате, че държите на нея само защото в момента тя се намира в такава объркана ситуация? — попита адвокатът.
— Всъщност не съм сигурен, че щях да си дам ясна сметка какво изпитвам към нея, ако всичко това не се беше случило — откровено призна младият мъж. — Имал съм връзки с много момичета. Предполагам, че на всички им изглеждам добра партия за брак. Самите момичета бяха съвсем скромни. Но майките им непрекъснато ми предлагаха дъщерите си, докато започвах да се отегчавам. Бел е различна. Вярно е, че съм срещал други момичета, които са весели, енергични и остроумни. Но това е просто поведение, което са усвоили, за да изглеждат съвременни. При Бел не е така. Тя е естествена и непринудена. Изпълнена е с нетърпение да преживее нещо интересно и вълнуващо, иска й се да се хвърли напред и да посрещне живота по средата на пътя.
— Продължавайте — подкани го Мейсън. — Смятам, че се справяте отлично.
Хангърфорд го изгледа твърдо.
— Искам да се оженя за нея.
— Един Хангърфорд е готов да се ожени за дъщерята на престъпник? — извика адвокатът.
— Доведената му дъщеря — поправи го младият мъж.
— А какво ще каже баща ви? — попита Мейсън.
— Надявам се да каже правилното нещо — отвърна Хангърфорд. — Защото ако не го направи, със сигурност двамата ще се отчуждим. Разказвам ви всичко това, господин Мейсън, защото бих искал да разберете от какво е породен интересът ми към изплащането на хонорара ви. Естествено, бих ви помолил да запазите в тайна сегашните ми думи. Аз… е, съвсем обяснимо е, че бих искал…
— Естествено, бихте искали да попитате сам Бел? — погледна го с усмивка адвокатът.
— Нещо от този род — отвърна младият мъж. — Надявам се, че и тя държи на мен. Струва ми се, че е така.
— Съгласен съм. След като я попитате и чуете какво ще ви каже, можем да поговорим за участието ви в изплащането на моя хонорар. А междувременно ще оставим нещата такива, каквито са в момента. Все пак може би бихте искали да знаете едно нещо: Карл Моър не е задигнал никакви пари от „Продъктс Рифайнинг Къмпани“.
— Така ли?
Адвокатът кимна.
— Можете ли да го докажете? — попита нетърпеливо Хангърфорд.
— Не бих ви го казал, ако не разполагах със сигурни доказателства — отвърна Мейсън, след което се засмя сухо.
— И ще добавя, че част от парите за защитата на господин Моър ще могат да се осигурят от парите на Чарлс Уитмор Дейл — след като си е позволил във вестниците да обвинява Моър в кражба.
— Значи все пак Моър наистина е спечелил парите на лотария? — попита Хангърфорд.
— Не знам. Страхувам се, че не е така — отвърна адвокатът.
— Но откъде тогава ги е взел?
— Все още не съм установил това. Естествено, не може да се твърди със сигурност, че парите, намерени в онзи колан под матрака на леглото на Моър, са били наистина негови. Може да са принадлежали и на госпожа Моър.
— А какво казва тя по въпроса? — попита младият мъж.
— Не казва абсолютно нищо — отвърна адвокатът.
Настъпи кратко мълчание, след което Мейсън продължи най-любезно:
— Бих искал да знаете всичко това, Хангърфорд, преди да започнете да горите всички мостове.
— Що се отнася до това, мостовете ми вече са изгорели — отвърна му той. — На този свят има само една жена, която може да ме направи щастлив, и това е Бел. Искам да се оженя за нея.