Случаят с подменената снимка
- Автор: Гарднер Эрл Стенли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Правда Игнатова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Случаят с подменената снимка». Краткое содержание книги:
— Почакайте — извика Марджъри Трентън, когато Мейсън тръгна към телефона. — Аз също не искам снимката ми да се появява във вестниците.
Той се поколеба, едната му ръка все още бе върху слушалката.
— Часовникът ми е подарък — обясни Марджъри Трентън, след това се замисли за миг. — Почакайте, нека да се обадя по телефона. Може би ще успеем да изясним всичко.
— На кого смятате да звъните? — попита Мейсън.
— На мъжа, който ми подари часовника — обясни момичето.
Адвокатът издърпа телефона към себе си.
— Не, няма да ви позволя.
— Но защо? Така всичко ще се изясни.
— Ами защото той може да е човекът, отмъкнал часовника — обясни Мейсън. — Вие ми приличате на дама, затова не бихме искали да ви създаваме проблеми. Но няма да ви позволим да предупредите онзи, който ви е дал часовника, и да му помогнете да се измъкне. Хайде, сестро, да отиваме в полицейското управление, те най-добре ще се оправят с проблема.
— Не, абсолютно съм сигурна, че е станала някаква грешка — каза тя. — Ако часовникът наистина е бил откраднат, той е бил продаден след това на солиден бижутерски магазин. А мъжът, който ми го подари, го е купил оттам. Този човек има много пари. Той е висш служител в голяма компания и не би тръгнал да краде часовници…
— Ами какво да правим тогава — прекъсна я Мейсън. — Защо не му се обадите и да му кажете, че се налага да дойде тук, без да му обяснявате за какво по-точно става дума. Няма да споменавате също така, че не сте сама. Ясно ли е?
Тя кимна мълчаливо.
— Добре — отсече Мейсън и се отдръпна от телефона. — Обадете се. Но помнете, без никакви номера. Защото само да се опитате и веднага ще извикаме полицаите от управлението.
Тя набра номера и каза:
— Мога ли да говоря с господин Руни, моля? — Изчака малко и продължи: — Здравей, Кастър, Марджи е. Слушай, голямо момче, искам да дойдеш веднага тук… Трябва да те видя за нещо… Не мога да ти кажа по телефона… Не… не е това… Не мога да говоря сега, но е важно. Моля те, ела… След колко време?… Добре, колкото можеш по-скоро… Разбира се, скъпи, добре го знаеш… Добре, безценни.
Тя затвори и каза:
— Ще дойде след няколко минути.
Мейсън се отпусна на един стол и кръстоса дългите си крака. Дрейк се подпря в края на масата. Марджъри Трентън също седна, кръстоса крака и придърпа халата си така, че да покрие коленете си.
— Е, няма как, ще трябва да почакаме — измърмори тихо.
— Може би искате да се преоблечете? — обади се адвокатът.
Момичето поклати глава.
— Нямам намерение да ви оставям сами в тази стая, нито бих ви позволила да влизате в спалнята ми, докато се преобличам. Така че ще трябва да изчакам по халат.
— Може би да пийнем по нещо — предложи Дрейк.
— Ами нали сте детективи? — подхвърли момичето.
— Нима това е причина да ни откажете по едно питие? — попита Мейсън.
— Добре де, идете в кухнята и извадете леда — съгласи се тя.
— Хайде, Пол, това май ще е работа за двама — засмя се адвокатът. — И без това няма да те оставят тук сам в стаята.
— Да не би да ме упреквате? — учуди се Трентън.
— Не, вие сте умно момиче — отвърна Мейсън.
— И вие щяхте да поумнеете, ако ви бяха минали толкова неща през главата — започна да обяснява тя, докато Мейсън отвори кутията с леда и извади няколко кубчета.
— Нима е било толкова лошо? — попита той.
— Е, нямам намерение да изпадам в откровения и да ви разказвам целия си живот — отвърна тя.
— Ами нали трябва все пак да си говорим за нещо — подчерта Мейсън.
Тя нервно се засмя.
— Откога имате този часовник? — попита уж между другото адвокатът.
— Кога е откраднат от госпожа Дрейк? — контрира тя.
— Преди около три месеца — отвърна адвокатът.
— А изглеждаше съвсем нов, когато го получих.
— Ще си налея уиски — обяви Дрейк. — Хайде да забравим за часовника, докато пристигне приятелят ви.
— Не съм казвала, че ми е приятел! — извика веднага тя.
— Разбира се, че не е — потвърди Мейсън, докато пускаше кубчетата лед в чашите. — Вероятно става дума за момчето, което чука по вратите с купчина списания в ръка. Така изкарва парите си за колежа, а вие сте искали да му помогнете и сте се абонирали за половин дузина списания, за което сте получили часовника като премия.
Тя задържа бутилката уиски в ръка, без да налива в чашите.
— Ако продължите с този ваш сарказъм, едва ли ще получите питие.
— При тези обстоятелства веднага преставам — увери я с усмивка адвокатът.
Трентън го изгледа внимателно, докато му сипваше от уискито.
— Вие май нещо се преструвате, не сте такива, за каквито се представихте. Защо не се държите по-естествено и да ми обясните какво точно искате? Може би се опитвахте да ме изплашите?