Случаят с подменената снимка
- Автор: Гарднер Эрл Стенли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Правда Игнатова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Случаят с подменената снимка». Краткое содержание книги:
Мейсън отвори вратата, водеща към преддверието.
— Дали си е вкъщи, Пол?
— Без съмнение — потвърди детективът. — Един от моите хора я следи, откакто се е прибрала тази сутрин, някъде към три и половина, за да сме по-точни. Човекът е в онази кола там отсреща. Даде ми знак, че не е излизала.
Мейсън се приближи към стаичката на портиера.
— Бихте ли позвънили на госпожица Трентън, моля — обърна се към отегчения служител той. — Кажете й, че господин Дрейк настоява да я види по важен делови въпрос.
Портиерът се свърза и след миг каза:
— Двама господа са долу и искат да ви видят, госпожице Трентън. Единият се казва Дрейк… Какво?… По делови въпрос… Един момент. — Той се извърна и попита адвокатът: — За какъв по-точно делови въпрос става дума?
— За бижута — отвърна той.
Портиерът го изгледа недоверчиво.
— Не можете ли да обясните по-точно?
Мейсън повиши глас, така че да се чуе и от другата страна на линията:
— Кажете й, че искаме да я видим във връзка с едни бижута; че е частен въпрос, засягащ определена личност; а ако иска всички останали наематели да разберат за какво става дума, тогава нямам нищо против.
Ефектът бе моментален.
В слушалката се чу шум и портиерът бързо обяви:
— Добре, госпожице Трентън. — След това прекъсна разговора и им обясни: — Качете се в апартамент 14Б на петия етаж.
Мейсън и Дрейк се насочиха към асансьора. Адвокатът разпореди на цветнокожото момче, което се движеше с него:
— На петия, и по-бързо.
Асансьорът веднага пое нагоре. Щом пристигнаха, Мейсън тръгна пръв по коридора и побърза да почука на врата 14Б. Вратата почти веднага се поотвори малко, точно толкова, че да се покажат две оценяващи сини очи, красива руса коса, силно начервени устни и нежна ръка, която притискаше поотворения на врата домашен халат.
— Изобщо не ви познавам — изрече тя с тон, който не търпеше възражения.
— Точно така, права сте — кимна Мейсън.
— Е, и какво искате?
— Нима бихте желали да говорим в коридора? — попита адвокатът.
— Нямам никакво намерение да ви каня вътре — кисело отвърна тя. — В момента се преобличам, освен това нямам представа кои сте и какво искате.
— Добре, тогава ще говорим оттук — започна Пери, като повиши тон. — Това е господин Пол Дрейк. Съпругата му е имала платинен ръчен часовник. Този часовник е бил откраднат. Сега е ваше притежание. Смятаме, че се налага да го обсъдим. Не знам какво предпочитате, да предявим обвинения или да се споразумеем, за да се избегне скандалът?
Тя ги изгледа изпитателно.
— Ами аз… — започна неуверено. — Аз… заповядайте, моля.
После отвори вратата и Мейсън веднага влезе в стаята, последван от Пол Дрейк.
— Детективи ли сте? — попита момичето, след като затвори вратата.
— Няма значение какви сме — сряза я Пери. — Да погледнем този ръчен часовник.
В очите й проблесна подозрение и тя заяви:
— Изобщо не си го и помисляйте! Не се надявайте, че ще можете да ми пробутате някаква измислена история и ще ме лишите от часовника ми. Това е направо рекет.
Мейсън кимна към телефона и я подкани:
— Добре, обадете се тогава в полицейското управление. Смятах, че ще успеем да се споразумеем, но след като предпочитате официалния ред, тогава нека да бъде така.
— Не можете да ме пипнете, дори това наистина да е същият часовник — каза тя.
— Така смятате вие — отвърна той. — Да предположим, че някой ви е дал часовника и вие не сте заели, че е краден. Но сега вече знаете. И какво смятате да правите?
— Не можете да докажете, че е същият часовник — продължи да упорства момичето.
— Платинен кръгъл ръчен часовник с диаманти по края — започна да го описва Мейсън. — А също и четири изумруда — отгоре, отдолу и от двете страни.
— Сигурно има някаква грешка… — каза тя. — Аз… аз наистина имам такъв часовник, но това нищо не означава. Как ще докажете, че е ваш?
— Смятам, че е права, Пери — обади се Дрейк. — Не можеш да очакваш, че тя ще се откаже от часовника само защото твърдим, че е наш.
— Ами нека тогава да позвъним в полицейското управление — започна сериозно адвокатът. — Ще помолим да изпратят тук човека, който се занимава с кражбите. Биха могли да откарат момичето в управлението и съпругата ти да разпознае часовника като представи и бележката от бижутерския магазин. Предполагам, че жена ти няма да прави скандали, защото не би искала снимката й да се появи утре във вестниците.
— Няма, естествено — каза Дрейк. — Ние дори бихме предпочели…