Наследството на Пьоленберг

— Ще бъде напрегната работа — отговори Фишер. — Не вярвам да ме убеждаваш, че все още живееш с представите за мюзикхоловете на Париж, където всичко е само чуруликане от „Фоли Бержер“. Възложена ми е мръсна задача и ти винаги си добре дошъл, за да я поемеш.

— Не, благодаря — засмя се Дънстън.

Бяха в един локал, недалеч от тяхната кантора. Седяха на високите столове пред бара. Фишер пиеше бира, а Дънстън — двойно уиски. Според Фишер партньорът му пиеше доста. Беше висок, пълен мъж, с рошава коса и вежди — гениална грозота, компенсирана от блестящо бели зъби. Смееше се охотно по всякакъв повод, за да ги демонстрира. Имаше хубавичка дребна съпруга и три деца. Беше далеч по-умен от впечатлението, създавано от повърхностния му Външен вид. Според собствените му разбирания не беше благородник и парите го привличаха доста много.

— В момента не се нуждая от никакви пътувания до Европа — допълни той. — Имам достатъчно служебна работа тук. Според теб как вървят нещата?

— Не знам, но предполагам, че генералът е жив и се укрива някъде. Всичко говори за това. Друго мое допускане е, че когато излезе наяве, ако изобщо го направи, ще иде само при дъщеря си. Според дочутото бил е луд по нея, когато е била малко момиченце. Чрез Шварц явно е търсил да установи връзка, а това говори, че все още е силно заинтересуван. Поставил й е задача във връзка с откриване на съкровището. От гледна точка на нашите клиенти това ме безпокои. Изглежда, тя мисли, че има законни права върху него, съдейки от разказа на Шварц, така че възможно е да стане хубав бой заради проклетата солница. Е, засега тя декларира, че с готовност ще им го предаде обратно.

— Ще говори така, докато го види веднъж. Чувал съм за подобни великодушни жестове, от които по-късно мнозина са се отказвали. Съобщи ли на принцесата за това?

— Изпратих й подробен доклад. Според мен обаче мисис Стенли ще удържи думата си. Особено момиче е; никак не прилича на пладнешки разбойник.

— О?! — възкликна Дънстън, като веждите му литнаха нагоре, а зъбите му блеснаха. — За първи път те чувам да даваш добри отзиви за такива птички. Взимаш я със себе с в Париж, нали? Предполагам, че всичко ще бъде за сметка на нашите…

— Не я взимам, тя сама отива — прекъсна го Фишер по-остро, отколкото възнамеряваше. Хиленето на Дънстън го дразнеше.

— Дано прекараш приятно.

— Запуши тая уста. Ще пиеш ли още едно уиски?

— Щом черпиш. Кога отлиташ за Ге Пари1?

— Утре сутринта. Ще отседнем в „Одил“. Това няма да претовари служебните разходи. Ще поддържам връзка с теб, за да те уведомявам за хода на действията. Така ми се иска да знаех какво, по дяволите, значи Леля Амброзин и нейният племенник Жако?

— Опитай с телефонния указател. Може да се окаже някой ресторант. Представи си, че наредиш на някой нещастен чужденец да открие „Грейт Америкън Дизастър“, какво, мислиш, ще стори той? Леля Амброзин и нейният племенник може да бъде всичко. Поразпита ли тук-там по този въпрос?