Наследството на Пьоленберг
- Автор: Антъни Ивлин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Минчо Чучев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наследството на Пьоленберг». Краткое содержание книги:
— Точно така.
— Когато казахте „да отстрани“ — Дънстън се стараеше въпросът му да прозвучи съвсем тривиално, — какво по-точно искахте да изразите?
— Тъкмо това, което си помислихте — отвърна студено тя. — Да се отървем от него… да бъде убит, ако предпочитате точно тази дума. Генералът ми трябва мъртъв.
— А дъщерята? Тя може да отстоява претенциите си и да изчезне със съкровището. Там е истинската беда, нали?
— Да. Откакто се намеси и тя в играта, всичко се промени. Мистър Дънстън, готова съм да заплатя двеста и петдесет хиляди лири стерлинги по шифрована банкова сметка в Швейцария; петдесет хиляди на лична сметка за поемане на работата и остатъка по-късно. Искам обаче Солницата на Пьоленберг и не желая да остане жив никой, който би могъл да предяви претенции за нея.
— Христе боже! — едва чуто възкликна Дънстън. Устните му се присвиха, като да свирне, но не се чу никакъв звук. — Предлагате убийство? Искате да убия това момиче?
— Предлагам ви да убиете и двамата и за това плащам четвърт милион лири стерлинги. Помислете за тези пари, мистър Дънстън. Помислете колко богат ще бъдете. Не е нужно да ми давате веднага отговора си. Премислете всичко хубаво.
— Поемате адски риск, като ми доверявате всичко това. Какво би ме задържало да отида в полицията и да им разкажа цялата история?
— Нищо друго освен здравия ви разум — контрира тя. — Освен това никой няма да ви повярва. Липсват ви свидетели, доказателства. От друга страна, дава ви се шанс да станете много богат. Убедена съм, че ще направите правилния избор.
— И аз съм убеден, че ще го направя, но при условие, че удвоите сумата. И това е моят отговор. Половин милион, и ще се погрижа за двамата. Ще притежавате отново съкровището и няма да съществува никаква мисис Стенли със своите претенции.
— Ако удвоя сумата, ще се наемете ли?
— Още сега можем да стиснем ръце.
— Много добре, нека бъде половин милион.
— Между другото, какво ви е сторил генералът, за да ви принуди да му го дадете?
Презрителна усмивка разкриви отново устните й.
— Ако узнаете това, мистър Дънстън, животът ви не би бил по-сигурен от този на мисис Стенли в момента. А сега ще ви откараме обратно на летището.
Глава 3
През юли Париж беше пълен с туристи. Горещината не бе толкова непоносима, колкото щеше да стане през август, когато парижани бягат от своя град и го оставят на чужденците. Сред тълпата, шляеща се из елегантните булеварди и кръстосваща „Шанз Елизе“ нагоре-надолу, преобладаваха английски и американски физиономии.
Пола забеляза доста германци, които се скитаха из града и влизаха в скъпите магазини. Не можеше да открие нищо общо между тях и себе си. Това бяха чужденци, говорещи груб език, който тя никога не бе успяла да научи. Фишер бе наел места в удобен от средна класа хотел, близо до „Маделон“. Стаите им нямаха връзка, но бяха на един и същи етаж. Първата вечер се храниха заедно в ресторанта на хотела, а след това той я придружи до вратата й. Тук Фишер я притегли до себе си и я целуна, при което тя обви шията му с ръце, но не повтори предишната покана от Лондон. Затвори се в стаята си и го остави в коридора.
На следващата сутрин Фишер посети френската полиция, като помоли Пола да се поразходи, а после да се срещнат за обяд.
— Защо ще ходиш в полицията? Каква помощ могат да ни предложат те?
— Могат да ни кажат името и адреса на жената, разпознала баща ти. Нека привършим най-напред с нея и тогава ще опитаме да открием леля Амброзин и Жако. Това ще бъде трудна работа. Поразходи се и си купи шапка, а след това да се намерим в „Тур д’Аржан“ около 13:00. Ще обядваме и ще ти разкажа какво се е случило. И не се оставяй никой да те задигне, обещаваш ли?
— Защо пък не, може да се окаже забавно — и му се усмихна. В дълбочината на очите й се прокрадваше нежна топлота. Не бе забелязал досега да го гледа по този начин.
— Защото на мен никак няма да ми хареса — и той постави нежно, с протежиращ жест ръка на рамото й. — Отсега нататък, мисис Стенли, вие сте с мен.
Фишер успя да види началството след половин час спорове и откази от страна на по-младшия офицер, който бе решил да не оказва помощ на това, което той кисело наричаше английско аматьорство. Началникът му беше пълен човек на средна възраст, захапал силно одимена лула. Той поздрави Фишер без особен ентусиазъм. Фишер не скри нищо. Обясни, че работи частно за клиент от Германия, и попита за името и адреса на жената, която смята, че е видяла на улицата бившия СС-генерал Бронзарт.
— Защо не прегледахте бележниците на журналистите, вместо да безпокоите нас?