Сянката на марионетките

Преди няколко години Джон Пол Уигин бе установил, че цялата работа с щастливото отглеждане на деца всъщност е доста прехвалена. По всеобщо мнение някъде уж съществуваше такова нещо като нормално дете, но то никога не бе припарвало до дома на семейство Уигин.

Не че той не обичаше децата си. Обичаше ги. Повече отколкото някога биха узнали. Повече отколкото сам си мислеше, че ги обича. В края на краищата човек никога не знае колко обича някого, докато не дойде истинското изпитание. Бихте ли дали живота си за тази личност? Бихте ли се хвърлили върху ръчна граната, излезли пред бързо движеща се кола или запазили тайна, когато сте измъчвани, за да спасите нечий живот? Повечето хора изобщо не знаят отговора на този въпрос. Дори онези, които го знаят, все пак не са съвсем сигурни дали това е любов, дълг, самоуважение, културни принципи или безброй други възможни обяснения.

Джон Пол Уигин обичаше своите деца. Но или нямаше достатъчно от тях, или му бяха в повече. Ако имаше повече, изпращането на две от тях на далечна колония, от която никога нямаше да се върнат, би било добре дошло; защото у дома пак щеше да се радва, подкрепя и цени още едно дете като всеки родител.

Ако пък имаше едно дете в повече, ако правителството не бе изискало трето дете от тях, ако Андрю изобщо не се беше родил, ако изобщо не го бяха приели в онази програма, за която Питър беше отхвърлен, тогава може би патологичната амбиция на Питър щеше да остане в нормалните граници. Може би неговата завист и обида, неговата нужда да докаже, че е способен, в края на краищата не би опетнила живота му и не би помрачила най-светлите му моменти.

Разбира се, ако Андрю не се бе родил, сега светът може би щеше да бъде надупчен от мравуняците на формиките, а човешката раса нямаше да представлява нищо повече от няколко групи нещастници, оцеляващи във враждебна околна среда като Тиера дел Фуего, Гренландия или Луната.

Детето обаче не бе родено заради правителството. Малко известен факт: Андрю бе заченат преди постъпването на искането. Джон Пол Уигин съвсем не беше чак толкова добър католик, преди да осъзнае, че законите за контрол на заселването му забраняваха да бъде. Тогава — понеже беше упорит поляк, непокорен американец или просто защото беше странната смес от гени и памет, наречена Джон Пол Уигин — за него нямаше нищо по-важно от това да бъде добър католик, особено когато така се обявяваше против законите за заселването.

Това бе и основата на брака му с Тереза. Самата тя не беше католичка — което показваше, че Джон Пол не е толкова стриктен относно следването на всички правила — но бе дошла от голямо семейство с традиции и бе постигнала споразумение с Джон още преди да се оженят, че ще имат повече от две деца, без значение какво ще им струват те.

Оказа се, че не им струва нищо. Никаква загуба на работа или на престиж. Вместо това станаха дълбоко уважаваните родители на спасителя на човешката раса.