Неочакваната годеница
- Автор: Фийдър Джейн
- Серия: bride #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Неочакваната годеница». Краткое содержание книги:
— Това ли правите? Опитвате се да изненадате баща ми? — Оливия се обърна бавно. — Затова ли Фийби не искаше да с-си шие рокля у дома?
— Точно така — каза Порция. — Мъжете трябва от време на време да бъдат изненадвани. Това е добре за тях.
Оливия не можеше да си представи баща си изненадан. Той винаги владееше нещата. Ако трябваше някой да устройва изненади, устройваше ги именно той. Поне винаги така бе мислил досега.
— Ето, опитайте тази, лейди Гранвил.
Шивачката се върна с рокля от тъмносиньо кадифе. Цветът беше толкова тъмен, материята така богата, че блестеше под светлината на лампата, висяща от ниския таван.
— О! — хлъцна Фийби. Докосна роклята, поглаждайки кадифето с върха на пръстите си. — Прилича на река.
Порция вече откопчаваше грозната рокля на Фийби. Тя падна в краката й и Фийби излезе от нея с нетърпелив ритник.
Шивачката прокара кадифето над главата й и сръчно закопча кукичките отзад. Нагласи полите, които се спускаха над фустата от синя коприна на фигурки.
— Ето това — каза Порция — наричам аз нещо драматично.
— Знаех, че съм права — добави доволно Оливия.
Фийби пристъпи пред огледалото и ахна. Гърдите й се издигаха над едно толкова ниско деколте, че връхчетата им почти се виждаха. Твърда бродирана яка стърчеше откъм гърба на роклята, обграждайки главата й като в рамка, и подчертаваше смелото деколте. Под гърдите роклята бе пристегната с шнур от сплетена коприна и падаше в разкошни гънки по заоблените й бедра.
— Това не съм аз — заяви тя. — Но е потресаващо. Гърдите ми ще изскочат.
— Не, няма, милейди — увери я шивачката. — Но трябват някои малки поправки. Ръкавите са длъжки, полите също. Ако ми я оставите за един час, ще ви я натъкмя.
Докато говореше, сръчно вадеше карфици от възглавничката, прикрепена на дланта й, и ги забождаше където беше необходимо.
— Колко струва? — запита Фийби.
Беше несигурна и същевременно развеселена. Изглеждаше като уличница. Катон щеше да се ужаси. Но тя бе омаяна от този нов свой образ. Уличница може би, но безспорно модерна. Никога не бе забелязвала колко бели са гърдите й, нито колко дълбока е браздата между тях. Талията й не бе подчертана от роклята и това я правеше да изглежда по-тънка, отколкото знаеше, че е. Но това сигурно бе от контраста между издутината на гърдите и извивката на ханша.
— Десет гвинеи, милейди.
Шивачката бе коленичила и забождаше подгъва.
— Това означава, че можеш да купиш две — отбеляза практично Порция.
— Не! — извика Фийби, после добави почти несъзнателно: — Освен ако… освен ако горката лейди…
— Имам точно необходимата ви рокля, милейди. — Шивачката отново потъна в задната стаичка и след малко се появи с рокля от тъмночервена коприна. — Мога да ви я продам за десет гвинеи.
— О, да — прошепна Фийби. — Какъв прекрасен цвят.
— Сигурно ще ти стои добре — заяви Порция.
Фийби погледна към Оливия, която я разглеждаше с широко отворени очи.
— Какво мислиш за тази, Оливия?
— Мисля, че ако си решила да изненадаш баща ми, сигурно ще успееш — отвърна Оливия. — С д-двете рокли. — Тя се поколеба, после запита някак нерешително: — Но защо искаш да го изненадаш?
Имаше чувството, че тук има някакви тайни, в които не е посветена.
Порция и Фийби се спогледаха, после Порция каза:
— Почакай, докато се омъжиш, скъпа. Тогава ще разбереш.
— Но аз никога няма да се омъжа — изтъкна Оливия.
— Какви шансове има това да се случи, Фийби? — запита ухилена Порция.
— Минимални — отвърна веднага Фийби. — Виж какво стана с нас.
— Не е задължително и с мене да стане така — заяви Оливия. — Баща ми няма да ме принуждава както твоят баща, Фийби. И аз никога няма да се влюбя като Порция, затова в действителност няма да се омъжа.
Тя ги изгледа така, сякаш ги предизвикваше да й се противопоставят.
Порция се изкикоти.
— Не, разбира се, че няма.
Фийби се обърна отново към огледалото. Загледа се в себе си, облечена в синята кадифена рокля, почти благоговейно.
— Ще се осмеля ли? — прошепна тя почти на себе си.
— Осмели се на всичко, за да спечелиш всичко — отговори Порция. — Наистина изглежда добре, но… — Тя се засмя. — Сега си съвсем различна. Трябва да помислиш за игрите, които следват.
— Игри… какви игри? — запита Оливия.
— Щом никога няма да се омъжваш, няма да ти трябва да знаеш — каза Порция, все така усмихната.
Фийби се обърна, за да може шивачката да откопчае роклята.
— Не знам какво имаш предвид.
Гласът й се загуби в кадифето, което се изкачваше около главата й. Тя застана мирно, за да облече червената копринена рокля, и се погледна в огледалото, наклонила глава. Изпусна неволен вик на възхищение, забравяйки за игрите.