Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
— Ако искаш да спориш, направи го с меча си. Ако не — изчезвай!
Почти двестате конници гледаха двамата Д’Харанци, които стояха с безизразни лица, по които не можеше да се прочете и капка страх. Та те бяха само двама, независимо от страховития си ръст. Или поне така изглеждаше. Ричард бе видял Д’Харански части навсякъде из града. Беше възможно при най-малкия знак от страна на двамата веднага да дотичат подкрепления.
Въпреки това конниците не изглеждаха особено притеснени от перспективата към двамата Д’Харанци да се присъединят други.
— Вие бъдете само двама, братко. Няма да е равностойно.
Мъжът отляво на Ричард хвърли небрежен поглед към колоната кавалеристи, извърна глава и се изплю.
— Прав си, конте. Моят приятел Иган няма да се меси, за да станем малко по-равностойни. Аз сам ще се заема с теб и твоите красавци. Дано умееш да се биеш, „братко“, защото ако кракът ти стъпи на земята, имаш думата ми, ще си първият, който ще умре.
Студените, неподвижни очи изгледаха за момент двамата Д’Харанци. Мъжът с кървавочервената пелерина, псувайки на своя език, се отпусна на седлото.
— Чака ни по-важна работа. Това тук бъде губене на време. Той бъде ваш.
При подадения сигнал колоната потегли по улицата, минавайки на косъм от Ричард и двамата му преследвачи. Ричард полагаше усилия да се измъкне, но онези го държаха здраво и той не можеше да се добере до меча си. Огледа покривите, но не видя никого.
Хората извръщаха очи, тъй като нямаха желание да се забъркват в неприятности. Докато двамата огромни Д’Харанци влачеха Ричард по средата на улицата, всички се разбягваха, сякаш имаха очи и на гърба. Приглушените му, ядосани викове потъваха в глъчката на града. Колкото и да се мъчеше, не стигаше до оръжията си. Ботушите му едва докосваха снега и той не можеше да намери опора, за да се опита да се изскубне.
Продължаваше да се бори отчаяно, но преди да има време да помисли, го завлякоха в тясна тъмна уличка между някакъв хан и порутена сграда.
В дъното, между черните сенки, го чакаха четири тъмни фигури, загърнати с наметала.
Осма глава
Двамата огромни Д’Харанци нежно оставиха Ричард на земята. В мига, в който краката му намериха твърда почва, ръката му стисна дръжката на меча. Мъжете застанаха с широко разтворени крака и спокойни лица, хванали ръце зад гърбовете си. Четирите фигури с наметала в мрачния ъгъл на уличката тръгнаха към тях.
Ричард мигом реши, че бягството е за предпочитане пред това да се бие, и се метна встрани. Извъртя се в снега и скочи на крака. Гърбът му се удари в студена тухлена стена. Задъхан, той затвори пелерината на сбърза около себе си. За нула време тя се сля с цвета на стената отзад и Ричард изчезна.
Нямаше да е трудно да се измъкне под прикритието на пелерината. По-добре да избяга, отколкото да се бие. Веднага, щом си поеме дъх.
Четирите фигури продължиха напред, наметалата им се развяваха на вятъра. Излязоха на по-осветено пространство. Стегнатите им тела бяха облечени от глава до пети в тъмнокафява кожа — същата като униформите на войниците. На корема на всяка от жените се виждаше жълта звезда, разположена между върховете на полумесец.
Звездата и полумесецът подействаха на Ричард като удар от гръм. В главата му изплува споменът за безбройните пъти, когато лицето му, обляно в кръв, се бе отпускало безжизнено върху тази емблема. Той инстинктивно замръзна на място. Не можеше нито да извади меча, нито да си поеме дъх. В неконтролируемата си паника виждаше единствено добре познатия му символ.
Морещици.
Жената, която вървеше най-отпред, дръпна назад качулката си и дългата й руса коса, сплетена в дебела плитка, се разсипа по гърба й. Сините й очи огледаха стената.
— Господарю Рал? Господарю Рал, къде…?
Ричард примигна.
— Кара?
Щом се отпусна, оставяйки пелерината да се разтвори на гърдите му, очите й го откриха. В същия миг небето помръкна.
Грач се приземи с мощен рев, пляскане на крила и свистене на нокти. Двамата мъжаги извадиха мечовете си почти мигновено, но не бяха толкова бързи, колкото Морещиците. Още преди мъжете да са успели да изтеглят оръжието от ножниците си, юмруците на жените стискаха Агиелите им. Макар Агиелът да беше само тънка кожена червена пръчка, Ричард знаеше, че това са оръжия със страхотна сила. Той беше „обучаван“ с Агиел.
Спусна се към змея и го залепи за отсрещната стена, преди четирите жени и двамата мъже да са успели да го стигнат. Грач се извъртя встрани, готов да се хвърли срещу всяка опасност, застрашаваща Ричард.
— Спрете! Всички спрете веднага!