Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
Улик придърпа пейката и седна.
— Отдавна…
— Колко отдавна? — прекъсна го Ричард.
Улик замислено потърка костената дръжка на ножа, втъкнат в колана му. Гласът му беше толкова плътен и силен, че Ричард си помисли, че може да угаси свещите.
— Много отдавна… по време на основаването на Д’Хара. Вероятно преди няколко хиляди години.
— И какво се случило тогава?
— Ами била създадена връзката. В началото, когато първият Господар Рал хвърлил силата си, магията си над народа на Д’Хара, за да ни защитава.
Ричард повдигна вежда.
— Искаш да кажеш, за да ви управлява?
Улик поклати глава.
— Това е споразумение. Домът Рал — той потупа извезаната буква „Р“ на гърдите си — е магията, а народът на Д’Хара е стоманата. Ние защитаваме него, той защитава нас. Това ни свързва.
— Че защо му е на един магьосник защитата на стомана? Той разполага с магия.
Улик постави ръка на коляното си и се наведе напред с мрачно изражение, а кожената му униформа изскърца.
— И ти притежаваш магия. Нима тя винаги те е защитавала? Не можеш винаги да си буден, винаги да следиш кой е зад гърба ти или да се справиш с голям брой хора. Дори роденият с дарбата ще умре, ако някой пререже гърлото му. Дори ти имаш нужда от нас.
Ричард се съгласи с него.
— Добре, а какво общо има тази връзка с мен?
— Ами споразумението, магията свързва народа на Д’Хара с Господаря Рал. Щом той умре, връзката се пренася върху неговия роден с дарба наследник. — Улик сви рамене. — Връзката е магията в тези отношения. Всички Д’Харанци я усещат. От самото си раждане. По тази връзка разпознаваме Господаря Рал. Когато той е близо, усещаме присъствието му. Така те открихме. Когато си достатъчно близо, те усещаме.
Ричард се хвана за облегалките на стола и се наклони напред.
— Да не би да искаш да кажеш, че всички Д’Харанци могат да ме усетят и знаят къде се намирам във всеки един момент?
— Не. Става въпрос за нещо повече от това. — Улик пъхна пръст под кожения нагръдник и се почеса, опитвайки се да измисли по-разбираемо обяснение.
Бердин вдигна крак на пейката до Улик и се подпря на лакът, идвайки му на помощ. Гъстата й кестенява плитка падна през рамото й.
— Разбираш ли, най-напред трябва да разпознаем новия Господар Рал. Като казвам това, имам предвид, че първо трябва да се убедим, че това наистина е той, и да приемем управлението му формално. Не става въпрос да участваме в някаква церемония, а по-скоро да го приемем със сърцата си. Той може да не ни се хареса, както и се е случвало в миналото. Но въпреки всичко трябва да го приемем.
— Искаш да кажеш, че трябва да повярвате.
Всички го погледнаха с блеснали лица.
— Да. Добре казано — вметна Иган. — Веднъж приели управлението му и докато Господарят Рал е жив, ние сме свързани с него. Когато умре, на мястото му идва новият Господар Рал и ние биваме свързани с него. Поне така би трябвало да бъде. Този път нещо се обърка и Мрачният Рал, или духът му, успя да запази част от себе си в този свят.
Ричард се изправи на стола.
— Портата. Кутиите в Градината на живота са вход към отвъдния свят и една от тях остана отворена. Когато се върнах преди две седмици, я затворих и завинаги изпратих Мрачния Рал в отвъдното.
Улик притисна длани една в друга и мускулите на ръцете му се очертаха.
— В началото на зимата, когато Мрачният Рал загина и ти се обърна към всички пред Двореца, мнозина от Д’Харанците повярваха, че ти си новият Господар Рал. Други не повярваха. Някои все още бяха подвластни на връзката си с предишния Господар Рал, бяха му верни. Сигурно е било заради тази порта, която казваш, че била отворена. Това не се е случвало никога преди. Поне аз не съм чувал.
Когато се върна в Двореца и победи духа на Мрачния Рал с помощта на дарбата си, ти победи заедно с него и разбунтувалите се офицери, които не искаха да те приемат за новия Господар. Унищожавайки духа на Мрачния Рал, прекъсна връзката, която държеше все още някои от тях, и убеди останалите в Двореца, че ти си новият Господар. Сега вече те са ти верни. Целият Дворец. Свързани са с теб.
— Както и трябва да бъде — категорично отсече Райна. — Ти си роден с дарбата. Ти си магьосник. Ти си магия срещу магия, а Д’Харанците — твоят народ — са стомана срещу стомана.
Ричард вдигна поглед към тъмните й очи.
— Знам за тази връзка, за тази магия срещу магия и стомана срещу стомана по-малко, отколкото за способностите си на магьосник. А това значи почти нищо. Нямам представа как се използва магията.