Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
Ричард не се смути от тях.
— Вие сте от онези, които осигуриха безпрепятственото ми преминаване през Двореца, така ли?
Те кимнаха.
— В такъв случай ви дължа вечна благодарност. А къде са останалите?
— Останаха в Двореца, в случай че се върнеш там, преди да сме те открили — каза Кара. — Командващият генерал Тримак настоя Иган и Улик да дойдат с нас, тъй като те се числят към личната охрана на Господаря Рал. Тръгнахме около час след теб и през цялото време бързахме да те настигнем. — Тя поклати удивено глава. — Макар да не сме губили нито миг, ти ни изпревари с цял ден.
Ричард отпусна ръка на дръжката на меча.
— Бързах.
Кара сви рамене.
— Ти си Господарят Рал. Нищо, което правиш, не може да ни изненада.
Ричард си помисли да й каже, че когато изчезна пред очите й, тя като че ли доста се изненада, но замълча, припомняйки си, че си е обещал да си държи езика зад зъбите.
Огледа мрачната, прашна стая.
— Какво правите на това място?
Кара свали ръкавиците си и ги хвърли на масата.
— Имахме намерение да използваме тази стая за база, докато те търсим. Тук сме отскоро. Избрахме мястото, защото е близо до щаба на Д’Харанската армия.
— Доколкото знам, те са се разположили в една сграда зад пазара.
— Да, така е — каза Хали. — Проверихме.
Ричард потърси пронизителните й очи.
— Бях тръгнал натам, когато ме намерихте. Предполагам, няма да ми навреди да дойдете с мен. — Той отвърза пелерината от врата си и се почеса. — Как успяхте да ме откриете в такъв огромен град?
Двамата мъжаги стояха с безизразни лица, но веждите им се повдигнаха към жените.
— Ти си Господарят Рал — каза Кара, очевидно решила, че това обяснение е напълно достатъчно.
Ричард отпусна юмруци на хълбоците си.
— Е, и?
— Връзката — отвърна Бердин. Празното изражение на лицето му явно я смути. — Свързани сме с Господаря Рал.
— Не разбирам какво имаш предвид. Какво общо има това с факта, че ме открихте?
Жените си размениха погледи. Кара килна глава на една страна.
— Ти си Господарят Рал, владетелят на Д’Хара. Ние сме Д’Харанци. Какво неразбираемо има тук?
Ричард отметна кичур коса от челото си и въздъхна отчаяно.
— Аз съм отрасъл в Западната земя, през две граници от Д’Хара. До тяхното падане не знаех нищо за страната ви, камо ли за нейния господар Мрачния Рал. Нямах представа, че ми е баща. Научих го едва преди няколко месеца. — Той отвърна поглед от смутените им лица. — Той изнасилил майка ми и тя избягала в Западната земя, преди да се родя, преди да бъдат издигнати границите. Мрачният Рал не е и подозирал за съществуването ми, нито пък, че съм негов син. Научи го малко преди да умре. Не знам какво означава да си Господарят Рал.
Двамата мъжаги продължаваха да стоят с безизразни лица. Четирите Морещици го изгледаха продължително. Слабият пламък на свещите сякаш добавяше допълнителен блясък в очите им, докато те отново проникваха дълбоко в душата му. Ричард се запита дали не съжаляват, че са се заклели във вярност към него. Стана му неловко, задето споделя произхода си с хора, които познава съвсем бегло.
— Все още не сте ми обяснили как успяхте да ме намерите.
Докато Бердин сваляше наметалото си и го хвърляше върху вещите в ъгъла, Кара постави ръка на рамото му и го бутна към стола. Паянтовите крака се разклатиха така, че Ричард си помисли, че няма да издържи тежестта му. Но столът не се срути. Кара погледна двамата мъжаги.
— Може би вие по-добре ще обясните на Господаря какво представлява връзката. Вие я усещате най-силно. Улик?
Улик пристъпи от крак на крак.
— Откъде да започна?
Кара се накани да каже нещо, но Ричард я прекъсна.
— Имам важна работа и не разполагам с много време. Разкажи ми само най-важното. Какво представлява тази връзка?
Улик кимна.
— Ще го направя, както са ни учили.
Ричард му посочи една пейка. Не се чувстваше удобно пред огромния мъж, извисяващ се над него като планина с ръце. Поглеждайки през рамо, видя, че Грач усърдно лиже козината си, но не изпуска от поглед хората в стаята. Ричард му се усмихна успокоително. Грач никога не се бе оказвал в компанията на толкова много хора и Ричард искаше да му покаже, че няма нищо страшно. Лицето на змея се сгърчи в усмивка, но ушите му останаха нащрек. Ричард си помисли, че би било интересно да узнае каква част от казаното ще разбере приятелят му.