Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
Жените останаха втренчени в него известно време, след това се засмяха, сякаш за да му покажат, че шегата му ги е развеселила.
— Не се шегувам. Наистина не знам как да използвам дарбата си.
Хали го потупа по рамото и посочи към Грач:
— Ти командваш зверовете, също както го правеше Мрачният Рал. Дори говориш с него. Със змей!
— Вие не разбирате. Спасих живота му, когато беше бебе. Отгледах го, това е всичко. Сприятелихме се. Няма нищо общо с магията.
Хали отново го потупа по рамото.
— За теб може и да е така, Господарю Рал, но никой от нас не би могъл да стори подобно нещо.
— Но…
— Днес видяхме как ставаш невидим — обади се Кара. Вече не се смееше. — Да не би да искаш да кажеш, че и това не е магия?
— Ами не, може и да е магия, но не както си мислите. Вие просто не разбирате…
Кара повдигна вежда.
— Господарю Рал, за теб всичко това е разбираемо, защото притежаваш дарбата. За нас е магия. Убедена съм, не искаш да кажеш, че някой от нас може да го направи?
Ричард избърса лицето си с ръка.
— Не, не можете. И въпреки това не е каквото си мислите.
Тъмните очи на Райна се спряха в неговите с онзи поглед, с който Морещиците показваха, че не желаят да им се възразява — оловен блясък, който парализираше езика му. Макар вече да не бе пленник на Морещица и тези жени да се опитваха да му помогнат, погледът го накара да замръзне на място.
— Господарю Рал — каза тя меко, но гласът й изпълни притихналата стая, — в Народния дворец ти се справи с духа на Мрачния Рал. Ти, обикновеният човек, победи духа на могъщ магьосник, дошъл от отвъдното, от света на мъртвите, за да ни унищожи до крак. Той беше безплътен — дух, оживял чрез магия. Единственият начин да победиш демон като него е да използваш собствената си магия.
По време на битката ти изпрати светкавица, плод на магия, която премина през целия Дворец и унищожи предводителите на бунтовниците, които ти се противопоставяха и желаеха победата на Мрачния Рал. Всеки в Двореца, който до този момент не бе свързан с теб, почувства връзката. Никой от нас през целия си живот не бе виждал в Двореца да вилнее светкавица като твоята. — Тя се наведе, без да отделя очи от неговите. От прочувствения й глас въздухът в стаята завибрира. — Това беше магия, Господарю Рал. Всички ние едва не бяхме унищожени, всмукани в отвъдния свят. Ти ни спаси. Спази твоята част от споразумението. Ти беше магия срещу магия. Ти си Господарят Рал. Готови сме да жертваме живота си за теб.
Ричард осъзна, че лявата му ръка стиска здраво дръжката на меча. Усети релефните букви на думата Истина да се врязват в плътта му.
Успя да се измъкне от погледа на Райна и да се обърне към другите в стаята:
— Всичко, което казвате, е истина. Но не е така просто, както си мислите. Има още нещо. Мога да ви уверя, че не съм направил всичко това, защото съм знаел как. То просто се случи. Мрачният Рал посвети целия си живот да се научи да бъде магьосник, да си служи с магия. Аз нямам почти никаква представа от тези неща. Възлагате прекалено много надежди на мен.
Кара сви рамене.
— Разбираме. Имаш още да учиш за магията. Това е добре. Винаги е добре човек да научава повече. Когато научиш повече, ще ни служиш по-добре.
— Не, вие не разбирате.
Тя постави ръка на рамото му, за да го успокои.
— Независимо колко знаеш, винаги ще има какво да научиш. Никой не знае всичко. Това не променя нещата. Ти си Господарят Рал. Ние сме свързани с теб. — Тя го стисна за рамото. — Дори някой от нас да иска да промени това, няма да може.
Изведнъж Ричард почувства как го обзема спокойствие. Всъщност не искаше да ги разубеждава. Можеше да използва помощта им, верността им.
— Вие сте ми помагали и преди, може дори да се каже, че ми спасихте живота там, на улицата. Но не искам да ми се доверявате повече от необходимото. Не ми се ще да ви разочаровам. Искам да ме следвате, защото сте убедени, че онова, което правим, е правилно, а не защото сте свързани с мен чрез магия. Това второто си е жива робия.
— Господарю Рал — каза Райна и той за пръв път усети несигурност в гласа й, — ние бяхме свързани с Мрачния Рал. Тогава нямахме по-голям избор, отколкото сега. Той ни открадна от домовете ни, когато бяхме малки, обучи ни и ни използва за…
Ричард се изправи и допря пръсти до устните й.
— Знам. Всичко е наред. Вече сте свободни.
Кара го сграбчи за ризата и приближи лицето му до своето.
— Нима не разбираш? Макар повечето от нас да мразеха Мрачния Рал, ние бяхме обречени да му служим. Бяхме свързани с него. Бяхме роби.