Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
Онзи, който бе изкрещял, го гледаше гневно изпод забралото на лъщящия си шлем, окичен с боядисани в червено конски косми. Държеше с лекота юздите на коня си в облечената в сива ръкавица длан и се бе навел на една страна.
— Разкарай се от пътя ни, малоумнико, или ще те размажем на паважа и всичко ще приключи.
Ричард разпозна акцента — беше същият като на Ейди. Той нямаше представа откъде е Ейди, но тези мъже явно бяха от същото място.
Сви рамене и отстъпи назад.
— Казах, че съжалявам. Нямах представа, че тук се върши толкова неотложна работа.
— Да се изправиш срещу Пазителя винаги е неотложна работа.
Ричард отстъпи още една крачка.
— Няма спор. Сигурен съм, че точно в този миг Пазителят се е сврял зад някой ъгъл и трепери от страх, в очакване да отидете и да го унищожите. Така че по-добре вървете да си вършите работата.
Тъмните очи на мъжа бяха студени като лед. Ричард се постара да не потръпне. Помисли си, че ще е добре да се научи да не се държи толкова нахакано. Предположи, че поради ръста си има такива обноски.
Ричард никога не бе обичал да се бие. С годините се бе превърнал в мишена за онези, които искаха да докажат себе си в бой с него. Преди да получи Меча на истината, научил го да дава воля на гнева, който винаги дотогава бе държал под контрол в себе си беше научил, че с усмивка и шега може да охлади страстите на разгорещилите се побойници и да обезоръжи онези, които просто си търсят кавга. Ричард познаваше силата си, но увереността в себе си го бе направила небрежен и бе обичайно да се държи нахакано и лекомислено. Устата му се движеше по-бързо от мисълта.
— Имаш остър език. Може бъдеш белязан от Пазителя.
— Уверявам ви, господине, че двамата с вас имаме общ враг.
— Слугите на Пазителя бъдат арогантни като теб.
Точно докато си мислеше, че не бива да се забърква в никакви неприятности и че трябва да се измъкне от ситуацията възможно най-бързо, мъжът пред него се накани да слиза от коня си. В същия миг Ричард усети как го сграбчват две силни ръце и краката му се отлепят от земята.
— Върви си по пътя, конте — обърна се към конника мъжагата от дясната страна на Ричард. — Това тук не те засяга.
Ричард се опита да извърне глава, но успя да види само тъмнокафявите Д’Харански униформи зад себе си.
Мъжът замръзна на място, леко надигнат на седлото си.
— Ние с теб сме от една и съща страна на барикадата, братко. Този тук трябва да бъде разпитан — от нас — и да се научи на малко уважение. Ще го…
— Казах, изчезвай!
Ричард си отвори устата да каже нещо. В същия миг мускулестата ръка на Д’Харанеца отдясно се стрелна изпод дебелата вълнена тъмнокафява пелерина. Докато масивната длан се стоварваше върху устата му, той успя да види обръча от златист метал, опасващ ръката над лакътя на мъжа, острите шипове проблеснаха на слънцето. Тези метални обръчи с шипове бяха смъртоносни оръжия, с които огромните мъжаги разпаряха противника си в ръкопашен бой. Ричард едва не се задуши от собствения си език.
Повечето Д’Харански войници бяха едри, но тези тук бяха направо огромни. Нещо по-лошо — те не бяха обикновени войници от армията на Д’Хара. Ричард и друг път беше виждал такива като тях — с метални обръчи над лактите. Те бяха личната охрана на Мрачния Рал. Двама от тях придружаваха господаря си почти навсякъде.
В здравите им юмруци, които с лекота го държаха над земята, Ричард се почувства безпомощен като парцалена кукла. По време на двуседмичния си бяг към Ейдиндрил той не само не беше се хранил добре, но и не бе спал достатъчно. Битката със сбързовете отпреди няколко часа изчерпа почти цялата му енергия, но страхът го накара да събере последни сили и да напрегне мускули. Срещу тези двамата дори това не беше достатъчно.
Мъжът извъртя крака си в стремето, за да слезе на земята.
— Казах ви вече, той бъде наш. Имаме намерение да го разпитаме. Ако се окаже, че служи на Пазителя, ще си признае.
Д’Харанецът от лявата страна на Ричард избоботи заплашително:
— Само слез и ще ти отрежа главата, за да си играем на топка с нея. Търсим отдавна този тук и сега е наш. Когато приключим с него, можеш да разпиташ трупа му, ако искаш.
Застинал на седлото си, мъжът стрелна с поглед Д’Харанеца.
— Казах ти, братко, че сме от една и съща страна на барикадата. И вие, и ние се борим срещу злото, донесено от Пазителя. Не бъде смисъл да се бием едни с други.