Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
На земята зад момичето, върху дъска в снега седеше едра старица, завита в дрипаво кафяво одеяло. Усмихна му се. Ричард едва й отвърна, като се опитваше да изследва вътрешното си чувство, за да разбере какво му казва то. Да научи повече за преследвача си. Момиченцето и старицата му се усмихнаха с надежда и зачакаха.
Ричард огледа улицата и след като изпусна облаче въздух от устата си, попипа джоба си. В двуседмичния си бяг към Ейдиндрил беше ял съвсем малко и се чувстваше слаб. Разполагаше само със златни и сребърни монети от Двореца на пророците. Съмняваше се, че и в раницата му, останала в Двореца на Изповедниците, има пенита.
— Не съм господар — каза той, като пъхна обратно в джоба си съдържанието му, оставяйки в ръката си сребърен грош.
Момиченцето посочи меча му.
— Всеки, който носи такъв красив меч, със сигурност е господар.
Старицата беше спряла да се усмихва. Втренчила поглед в меча, тя се изправи на крака.
Ричард припряно го покри с пелерината и подаде монетата на момиченцето, което се вторачи в разтворената му длан.
— Нямам толкова дребни, за да ви върна, господарю. Господ да ми е на помощ, дори не знам колко дребни прави това. Никога преди не съм виждала сребърен грош.
— Казах ти, не съм господар — усмихна й се той, когато тя го погледна. — Казвам се Ричард. Хайде да се разберем така — задръж монетата и считай, че съм ти платил в аванс. Всеки път, когато мина оттук, ще ми даваш по едно парче от медения си кейк, докато сумата се изчерпи.
— О, госп… исках да кажа Ричард, благодаря ти.
Сияещо, момиченцето подаде парата на баба си. Старицата я огледа критично и я преобърна между пръстите си.
— Не съм виждала такива знаци. Сигурно си обиколил бая свят.
Старицата нямаше как да знае откъде идва монетата. Старият свят бе разделен от Новия от три хиляди години.
— Така е. Но среброто си е сребро.
Тя го погледна със сини очи, от които годините сякаш бяха измили всичкия цвят.
— Взета или дадена, господарю?
Ричард сбърчи чело и тя посочи с ръка:
— Този твой меч, господарю. Взел ли си го, или ти е бил даден?
Ричард я погледна право в очите, най-после разбрал. Търсачът трябваше да бъде определен от магьосник, но след като Зед бе напуснал Средната земя преди много години, мечът се бе превърнал в награда за онези, които можеха да си я позволят, или за онези, които съумееха да я откраднат. Самозваните Търсачи бяха спечелили на Меча на истината лоша репутация. На тях човек не можеше да има доверие. Те използваха магията на меча за лична изгода, а не според намеренията на онези, които бяха вложили магията си в острието. Ричард бе първият от десетилетия насам, провъзгласен за Търсач от магьосник. Той разбираше магията, нейната ужасна сила и отговорност. Той беше истинският Търсач.
— Беше ми дадена от магьосник от Първия орден. Бях провъзгласен за Търсач — загадъчно отвърна той.
Тя притисна одеялото до закръглените си гърди.
— Търсач! — Жената си пое въздух през зейналите на мястото на зъбите й дупки. — Свети духове! Истински Търсач.
Малкото момиченце, което не разбираше за какво си говорят възрастните, надникна в дланта на баба си да види монетата и подаде на Ричард най-голямото парче меден кейк. Той го взе с усмивка.
Старицата се наведе над масата и сниши глас.
— Дошъл си да ни отървеш от тая сган?
— Нещо такова. — Той отхапа от кейка. Отново се усмихна на момиченцето. — Наистина е вкусен, както ми обеща.
Тя се усмихна широко:
— Нали ти казах. Баба прави най-вкусния меден кейк на Шумната улица.
Шумната улица. Поне беше уцелил вярната посока. Покрай пазара на Шумната улица, беше му казала госпожа Сандерхолт. Ричард смигна на момиченцето, докато дъвчеше.
— Коя сган имаш предвид? — попита той старицата.
— Синът ми — започна тя и очите й се плъзнаха надолу към момиченцето — и майка й ни оставиха да живеем близо до Двореца, за да чакаме обещаното злато. Казах им да се хванат на работа, но те ми отговориха, че съм стара и глупава, че ще получат повече злато, отколкото могат да спечелят през целия си живот. Стига само да стоим тук и да дочакаме онова, което ни принадлежи.
— Откъде са сигурни, че това „им принадлежи“?
Тя сви рамене.
— Някой от Двореца им го казал. Че било за тях. Както и за всички останали хора в града. Някои, като нашите, повярваха. Това пасва идеално на мързела на сина ми. В днешно време младите са мързеливи. Сядат и чакат някой да се погрижи за тях, да им даде пари, вместо да работят за собствените си нужди. Бият се помежду си кой пръв да получи златото. Някои от по-слабите и по-възрастните вече загинаха в тези битки.