Смъртта идва като завършек
- Автор: Кристи Агата
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмил Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта идва като завършек». Краткое содержание книги:
Тогава умиращата възвърна гласа си — само едно дрезгаво грачене:
— Нофрет…
Главата й се килна назад, челюстта й зина.
Хори се затече да срещне Яхмос. Двамата мъже приближиха заедно. Ренизенб се обърна към брат си:
— Какво каза тя горе, преди да падне?
Яхмос дишаше учестено, трудно говореше…
— Тя погледна през мен — над рамото ми, като че ли видя някой да идва по пътечката… Но нямаше никой. Там нямаше никой.
Хори се съгласи:
— Там нямаше никой…
Гласът на Яхмос премина в плътен, тревожен шепот:
— И тогава извика…
— Какво? — нетърпеливо настоя Ренизенб.
— Тя каза… Тя каза… — гласът му трепереше. — Нофрет…
ГЛАВА XII
Първи месец от Лятото — 12-и ден
— Та значи, ти мислиш така?
Думите на Ренизенб изразяваха повече твърдение, отколкото въпрос. Тя добави сухо, под носа си, с нарастващо разбиране и ужас:
— Сатипи е убила Нофрет…
Седеше пред входа на малката стаичка на Хори, близо до гробницата. Опряла бе брадичката на ръцете си и гледаше към долината. Сънено си мислеше колко верни се оказаха думите, които беше изрекла вчера (наистина ли бе изминало толкова малко време?…). Къщата и забързаните човешки фигури отгоре изглеждаха нищожни като мравки. Само слънцето, което с величествена сила светеше горе, високо, и бледосребристият блясък, хвърлян от Нил на тази утринна светлина — само те бяха вечни и трайни. Кай, Нофрет и Сатипи бяха мъртви… а някой ден щяха да умрат тя и Хори. Но Ра ще продължава да управлява небесата и да пътува нощем със своята ладия през Отвъдния свят към зората на новия ден. И реката ще продължава да тече, да тече и след Слонската шир надолу, през Тива и през селото към Долен Египет, където Нофрет беше живяла безгрижно и щастливо, и по-нататък, към големите води извън пределите на Египет.
Сатипи и Нофрет…
Ренизенб продължи да мисли на глас, но Хори не й отговаряше.
— Разбираш ли, толкова бях сигурна, че Собек…
Хори каза замислено:
— Предубеждение.
— Глупаво беше от моя страна — продължи тя. — Хенет ми каза, почти ми каза, че Сатипи отишла да се разхожда по този път и че Нофрет се била качила тук. Аз трябваше да се сетя, че съвсем очевидно Сатипи е следвала Нофрет… Срещнали са се на пътечката… и Сатипи я е блъснала долу. Тя малко преди това казала, че е по-добрият мъж от когото и да било от братята ми.
Ренизенб млъкна и потръпна.
— И когато я срещнах… — отново подхвана тя, — трябваше да разбера. Беше съвсем различна — уплашена беше. Опита се да ме накара да се върна с нея. Не искаше да намеря тялото на Нофрет. Сигурно съм била сляпа, за да не разбера истината. Но толкова се страхувах за Собек…
— Зная. Беше го видяла да убива онази змия.
Ренизенб охотно се съгласи.
— Да, така беше. И после сънувах един сън… Бедният Собек, колко погрешно мнение съм имала за него. Както ти казваш, да заплашваш не означава да го направиш. Собек винаги се е самоизтъквал. Сатипи беше дръзката и коравосърдечната, тя не се боеше да действа. А после, оттогава насам, откакто стана отнесена като призрак и това озадачи всички ни, защо не помислихме за истинското обяснение?
Тя добави, като бързо вдигна поглед към него:
— Но ти помисли, нали?
— За известно време — отвърна Хори. — Имах убеждението, че удивителната промяна в характера на Сатипи е следа към истината за смъртта на Нофрет. Това бе толкова явно, че нямаше никакво съмнение.
— А сега не каза нищо?
— Как бих могъл, Ренизенб? Какво изобщо бих могъл да докажа?
— Не, нищо, разбира се…
— За доказателство трябва да служат неоспорими факти.
— Но веднъж ти каза — оспори го Ренизенб, — че хората в действителност не се променят. А сега твърдиш, че Сатипи се била променила.
Хори й се усмихна:
— Би трябвало да спориш в съда на номарха (Номарх (гр. nomarches) — управител на провинция (ном) в Древен Египет, царски наместник. Бел. ред.). Не, Ренизенб, това, което казах, беше съвсем вярно — хората са си винаги същите. Сатипи също като Собек беше смела само на думи и приказки. Тя наистина можеше да премине от думи към действия, но мисля, че беше от онези, които не знаеха какво представлява дадено нещо, преди да се е случило. В собствения си живот до този точно ден тя не е имала от какво да се бои. Когато е дошъл страхът, се е изненадала. Тогава е разбрала, че да си смел, значи решително да погледнеш в очите неочакваното, а тя не е намерила такава смелост в себе си.
Ренизенб промърмори с нисък глас:
— Когато е дошъл страхът… Да, откакто умря Нофрет, това се случи с всички нас. Беше изписано на лицето на Сатипи, така че всички да го видим. Беше там — в очите й, когато умря… Когато каза: „Нофрет“… Като че ли видя…