Смъртта идва като завършек
- Автор: Кристи Агата
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмил Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта идва като завършек». Краткое содержание книги:
Тя повтори настойчиво името му, но за пръв път пред очите й не изникна образ. Кай беше в друг свят. В Полето на жертвоприношенията…
На верандата Камени пееше нежно:
— Ще река на Пта: „Прати сестра ми тази вечер“…
III
— Ренизенб! Ренизенб!
Хори два пъти изрече името й, докато тя го чу и се откъсна от съзерцанието си на Нил.
— Беше се замислила. За какво мислеше?
Ренизенб каза предизвикателно:
— Мислех за Кай.
Хори я погледа миг-два, после се усмихна:
— Разбирам.
На Ренизенб й стана неудобно — имаше чувството, че той разбира всичко! Тя внезапно поде:
— Какво става, когато умреш? Знае ли някой истината? Всички тези текстове, които са написани по ковчезите, някои са толкова неясни, че изглеждат безсмислени. Знаем, че Озирис е бил убит и че тялото му се е съединило отново, и че носи бяла корона, и благодарение на него няма нужда да умираме. Но понякога, Хори, всичко това ми се струва нереално… и е толкова объркано…
Той кимна нежно.
— Но какво наистина се случва, след като умреш? Ето това искам да знам.
— Не мога да ти кажа, Ренизенб. Задай тези въпроси на някой жрец.
— Той просто ще ми даде обичайните отговори. А аз искам да знам.
Хори каза меко:
— Никой от нас няма да разбере, докато сам не умре…
Ренизенб потръпна:
— Не, не казвай това!
— Разтревожило ли те е нещо, Ренизенб?
— Еза — тя млъкна, после продължи: — Кажи ми, Хори… Камени и Нофрет познавали ли са се добре, преди… преди да дойдат тук?
Той остана неподвижен за миг, сетне се приближи до Ренизенб с гръб към къщата и каза:
— Разбирам. Значи това било…
— Какво искаш да кажеш — „значи това било“? Аз само ти зададох въпрос.
— На който не зная отговора. Нофрет и Камени са се познавали на Север. Колко добре, не зная. — Той добави спокойно: — Какво значение има?
— Не, разбира се, няма — отвърна Ренизенб. — Никакво значение няма.
— Нофрет е мъртва.
— Мъртва, балсамирана и запечатана в нейната гробница! Това е то!
Хори продължи тихо:
— А Камени — не му личи да е натъжен…
— Не — каза Ренизенб, наблягайки на тази страна на въпроса. — Наистина. — Тя се обърна развълнувано към него: — О, Хори, колко… колко успокояващ човек си!
Той се усмихна.
— Аз поправих малкото лъвче на Ренизенб. Сега тя си има други играчки.
Когато стигнаха до къщата, Ренизенб реши да я заобиколи.
— Още не ми се влиза. Чувствам, че ги мразя всичките. О, не наистина, разбираш ме. Но просто защото съм сърдита, нетърпелива, пък всеки е толкова особен. Не можем ли да се качим на твоята гробница? Толкова е хубаво там… там си… о, над всичко.
— Това е вярно, Ренизенб. И аз го чувствам. Къщата, посевите, земеделските земи — всичко е долу, незначително. С един поглед обхващаш околността — реката и по-далеч, целия Египет. Съвсем скоро той отново ще бъде единен, силен и велик, какъвто е бил в миналото.
Ренизенб неясно промърмори:
— О, има ли значение?
Хори се усмихна:
— Не и за малката Ренизенб. За нея има значение само лъвчето й.
— Ти ми се присмиваш, Хори. А за теб това има ли значение?
Хори смънка:
— Защо да има? Аз съм само помощник в сделките на един жрец на Ка. Какво ме е грижа дали Египет е голям или малък?
— Виж — Ренизенб насочи вниманието му към скалата над тях. — Яхмос и Сатипи са били горе на гробницата. Слизат насам.
— Да — каза Хори. — Имаше разни работи за почистване — няколко ролки ленено платно, които балсаматорите не употребиха. Яхмос рече, че щял да вземе Сатипи, за да му каже какво да направи с тях.
Те стояха и гледаха как двамата се спускат по пътечката. Ренизенб изведнъж си помисли, че са ходили да проучат мястото, откъдето беше паднала Нофрет.
Сатипи вървеше напред, Яхмос малко зад нея. Изведнъж тя извърна глава да му каже нещо. Може би, помисли си Ренизенб, че това е мястото, на което беше станала злополуката.
И тогава внезапно, както вървеше, Сатипи се вдърви. Застана като замръзнала, гледайки назад към пътечката. Раменете й се повдигнаха като пред някаква страшна гледка и тя сякаш отблъсна удар. Извика нещо, препъна се, олюля се и после, точно когато Яхмос скочи към нея, изкрещя ужасена и политна през ръба стремително надолу от скалата…
Стиснала с ръка гърлото си, Ренизенб наблюдаваше падането й, без да повярва.
Сатипи падна, размазана купчина, точно там, където лежеше тялото на Нофрет.
Стресната, Ренизенб хукна към нея. Яхмос викаше и тичаше по пътечката. Ренизенб стигна до тялото на снаха си и се надвеси над нея. Очите на Сатипи бяха отворени, клепачите й трепкаха. Устните й мърдаха, опитваха се да говорят. Ренизенб се надвеси още повече. Уплаши се от ужаса в погледа й.