Бандитите на Аризона
- Автор: Эмар Густав
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бандитите на Аризона». Краткое содержание книги:
Неочаквано тежко заболяване го изпраща в приюта „Света Ана“, където той умира в мъки и, като всеки голям писател, без съзнанието, че е безсмъртен.
Оставя поредицата знаменити романи „Арканзански трапери“, „Следотърсачи“, „Пирати на прериите“, „Девствената гора“, „Бандитите на Аризона“… Всички тези прекрасни изповеди, които „Тренев & Тренев и си-е“ има амбицията да издаде в идещите години.
„Бандитите на Аризона“ е роман, публикуван през 1882 година за първи път, а у нас е издаван преди много години, но значително съкратен.
Всичко излязло изпод перото на знаменития писател днес по достойнство е оценено не само от родната му Франция, но и от милионите любители на приключенските четива по целия свят.
— Наистина всичко се изяснява.
— А сега да оставим добрия Сиди-Муле и да се върнем на въпроса — каза решително докторът, който във всички случаи биеше право в целта.
— Какво искате да кажете, докторе?
— Позволете ми да дам думата на дон Хосе Перес де Сандовал.
— Какво?!
— Оставете го да говори, драги полковник. За да се разберем добре, трябва да разчоплим въпросите докрай, вие, като стар войник, би трябвало да знаете това по-добре от всеки друг.
— Не ще и дума! — каза полковникът със същия тон. — Изглежда, че аз ще бъда подложен на разпит.
— Да, донякъде, но бързам да ви кажа, че ще прекратим разпита, когато пожелаете. Говорим ви така не от нездраво любопитство, а единствено от желание да ви бъдем полезни, ако е възможно.
— Зная, господа, затова не мислете, че се обиждам. Щом знаете част от моята тайна, може би е по-добре да я научите изцяло, още повече че в нея няма нищо лошо.
— Не се и съмнявам — каза докторът.
— Възможно е янките да ви използват като маша, която да им вади кестените от огъня — добави дон Хосе, смеейки се.
— Какво искате да кажете?
— Малко търпение, приятелю — каза добродушно младият човек, — аз познавам англосаксонците много по-добре, отколкото бихте могъл да ги познавате вие.
— Възможно е, драги Хосе, защото, да ви призная, аз никак не ги познавам.
— Знаех си.
— Те са велик народ — вметна докторът.
— Да — съгласи се дон Хосе с горчивина, — но преди всичко практичен. Според мен с това си качество стигат дотам, че то става недостатък.
— Винаги е било така — продължи докторът, — хората никога не знаят да спрат до разумната граница.
— Да оставим това, по-късно ще се върнем на този въпрос, засега да се радваме, че докторът пристигна толкова навреме, за да ни измъкне от безизходното положение, в което се намирахме.
— Какво толкова съм направил? — потри ръце докторът. Офицерът се усмихна.
— Помислете си — каза дон Хосе, — когато дойдохте, полковникът и аз бяхме прекъснали разговора, всеки от нас имаше в главата си един въпрос, който не смееше да изрече: полковникът се страхуваше да не би треската да е разкрила тайната му, а аз исках да го успокоя, защото виждах, че е неспокоен, и това ме притесняваше много.
— Аха — рече докторът, — разбирам, интересна картинка сте били.
— И най-вече много затруднени — вметна полковникът.
— Вероятно дълго щяхме да се въртим така — каза дон Хосе весело, — без да стигнем доникъде, ако, за щастие, не бяхте дошъл вие. И мигновено ни извадихте от затруднението.
— И ви благодарим, защото не знаехме какво да правим — каза полковникът.
— Както виждате, понякога от внезапното явяване има известна полза. Сега сме наясно, да запалим пурите и напред!
— Нямам нищо против, но преди това искам да отправя една молба към моя приятел Хосе.
— Предварително съм готов да я изпълня, за какво се касае? — запита младият човек.
— Вие ми казахте, че сеньор дон Агостин Перес де Сандовал, ваш баща и мой приятел, е тук, вярно ли е?
— Да, драги полковник, баща ми е тук, но е много щастлив и отдаден всецяло на бащинската си любов.
— Какво искате да кажете?
— Че брат ми дон Естебан де Сандовал, най-големият в семейството ни, пристигна само преди два часа в Пасо дел Норте.
— Я — възкликна докторът — значи дон Естебан е пристигнал от Франция!
— Да, по лични причини поискал да бъде освободен от длъжността шарже д’афер и правителството удовлетворило молбата му.
— Толкова по-добре за него, ще бъде по-щастлив сред близките си.
— Така мисля и аз, но интересното е, че когато съобщихме за присъствието ви тук, брат ми каза: „Тъкмо той ми трябва. Като разбраха във френското посолство в Мексико, че идвам в Сонора, ме помолиха да предам на полковник граф Кулон дьо Вилие връзка писма, пристигнали с трансатлантическия параход с който пътувах.“ Брат ми взел писмата, които желае да ви връчи.
— Това ще бъде лесно — каза докторът.
— Още по-лесно — рече офицерът, — защото ето какво искам от вас, драги Хосе.
— Говорете, приятелю.
— Държа баща ви да присъства на моя разказ.
— Баща ми ли! — възкликна дон Хосе, приятно изненадан. — Това ще бъде голяма чест за него, драги полковник.
— Тук има малко егоизъм от моя страна — продължи офицерът със слаба усмивка, — дон Агостин е опитен човек, познава отлично тази страна, тъй че съветите му ще ми бъдат много полезни.