Тайнственият остров
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #13
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Петров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайнственият остров». Краткое содержание книги:
За щастие „Тайнственият остров“ е и още нещо, несрещано твърде често в литературата с напрегнат, приключенски сюжет — това е книга, която облагородява. А чудесната вяра във възможностите на човека, просветеният хуманизъм на героите и неповторимата атмосфера на „Острова“ я обричат на незабравимост.
„Тайнственият остров“ е уникална, защото е едновременно много неща: и приключенска литература, и утопия, и робинзониада, и научно-техническа фантастика, и химн на човешкия труд и творчески възможности, дори истински „екшън“ на моменти или пък криминална литература с интелектуални загадки „а ла Агата Кристи“; понякога се превръща дори в морско-пиратски роман, а през цялото време е и нещо много рядко — чаровен модел на цялата еволюция на човека, от каменните оръдия, първия огън и първите опитомени животни и растения, до телеграфа и Библията. Само че еволюция не за 2 милиона години, а събрана само в две-три.
Може би някои от „по-техническите“ романи на Верн, като „Пътуване до Луната“ или „Капитан Немо“, да имат доста остарели елементи. Не и „Тайнственият остров“. Това е книгата, с която Жул Верн пресече целия XX век и уверено навлиза в XXI. Прочетете я сега. И отново я прочетете след 20 години — да кажем, в 2013-та — може би заедно с вашия син или внук. И ще се убедите, че е така.
Ако не сте съгласни — пишете ни да ви я сменим.
Библиотека СВЕТОВНА ФАНТАСТИКА тогава ще ви предлага вече най-доброто от двадесет и първото столетие.
И Сайръс Смит влезе в Комините. На светлината на огнището той издяла две плоски линийки и съедини краищата им така, че да се получи нещо като пергел, който да може да се разтваря и да се прибира. Съедини ги със здрав трън от акация, която се намираше в сухите дърва за горене.
В тоя миг наблюдателят виждаше Южния кръст в обратно положение — звездата Алфа, най-близка до Южния полюс, беше в основата му.
Това съзвездие не е така близко до Южния полюс, както Полярната звезда до Северния. Звездата Алфа е на около двадесет и седем градуса от него, но Сайръс Смит знаеше това и щеше да го има предвид. Той се погрижи да я проследи при минаването й над долния меридиан, което щеше да улесни наблюденията му.
Сайръс Смит отправи единия край на дървения си пергел към звездата Алфа, също както би работил с ъгломер, и отворът между тези две пръчици му даде ъгловото разстояние, което делеше Алфа от хоризонта. За да запази получения ъгъл, той закова с тръни двете дъсчици на уреда си на една трета дъсчица, така че те не можеха вече да се движат.
Оставиха изчисленията за другия ден и в десет часа всички спяха дълбок сън.
Глава XIV
На другия ден, 16 април — неделя и Великден, — преселниците излязоха още призори от Комините и изпраха бельото и почистиха дрехите си. Инженерът смяташе да направи сапун веднага щом си набавят най-необходимите материали за това, сода или поташ13, лой или масло. А важният въпрос за нови дрехи щеше да бъде разгледан, когато му дойдеше времето. Във всеки случай дрехите им щяха да изтраят прекрасно още шест месеца, защото бяха здрави и можеха да издържат на тежкия ръчен труд. Но всичко щеше да зависи от положението на острова спрямо другите населени земи. А то щеше да се определи още същия ден, ако времето позволеше.
Слънцето изгря над ясен хоризонт и предвестяваше прекрасен ден, един от ония чудни есенни дни, които сякаш са последно сбогом с топлото време.
Сайръс Смит взе уреда, който си беше направил вечерта и чиито две раздалечени дъсчици показваха ъгловото разстояние между звездата Алфа и хоризонта. Той измери много точно големината на този ъгъл върху една окръжност, която раздели на триста и шестдесет равни части. Ъгълът беше десет градуса. Като прибави двадесетте и седем градуса, които делят Алфа от Южния полюс, общото ъглово разстояние между полюса и хоризонта стана тридесет и седем градуса. И Сайръс Смит дойде до заключението, че остров Линкълн се намира на тридесет и седем градуса южна ширина, или като се вземе една разлика от пет градуса поради несъвършенството на измерванията, островът навярно се намираше между тридесет и петия и четиридесетия паралел.
Оставаше да се определи и дължината, за да се получат координатите на острова. Инженерът смяташе да направи това изчисление още същия ден на обед, с други думи, когато слънцето щеше да мине над меридиана.
Решиха този неделен ден да направят една разходка или по-скоро да проучат оная част на острова, която се намираше между северния край на езерото и залив Акула, и ако имаха време, да продължат проучването на северния склон на нос Южна челюст.
В осем и половина сутринта тръгнаха по брега на протока. На отсрещната страна, на островчето Спасение, много птици се разхождаха важно. Бяха гмурци от рода на пингвините, които се разпознават много лесно по неприятното си крякане, което напомня магарешки рев. Пенкроф ги разглеждаше само от готварска гледна точка и остана доста доволен, когато узна, че месото им, макар и черно, е много вкусно.
По пясъка пълзяха и едри земноводни, тюлени изглежда, които навярно бяха избрали островчето за почивка. Тия животни не можеха да се разглеждат от готварска гледна точка, защото тлъстото им месо е отвратително. Но Сайръс Смит ги наблюдаваше внимателно, без да казва защо, и съобщи на другарите си, че в най-скоро време ще отидат на островчето.
Най-полезното беше едно безкрайно поле със стриди, открито по време на отлива, което Наб показа на другарите си близо на четири мили от Комините.
Над този жалък бряг прелитаха някои и други морски птици — гларуси, грамадни албатроси, както и диви патици, които с пълно право раздразниха апетита на Пенкроф. Той се опита да ги свали със стрели, но напразно, защото те въобще не кацаха и трябваше да ги улучи, когато летят.
Това накара моряка да повтори на инженера:
13
Поташ (рус.) — Хим. Калиев карбонат, който се съдържа в дървената пепел и се използва в стъкларската, бояджийската и други индустрии, и за производство на калиеви съединения.