Моята тайна война (Спомени на съветския разузнавач)

Но не всякога беше така. След падането на Франция МИ-5 се сблъска със ситуации, за които се оказа съвсем неподготвена. Става дума за периода, когато широко се разпространяваха слухове за немска „пета колона“ в Англия. В продължение на много месеци след Дюнкерк полицията и МИ-5 бяха затрупани от съобщения за светлинна сигнализация, тайнствени непознати, за говор с чужд акцент, подслушан в кръчмичка, и т.н. Това дезорганизираше цялата работа. За първи път аз посетих МИ-5 с капитан III ранг Пийтърз през есента на 1940 г., когато МИ-5 временно се беше настанила в Уормуд Скръбз27. В делата цареше пълен безпорядък. Връзки непрочетена кореспонденция се валяха по пода и сътрудниците смутено признаваха, че не прочитат и една десета част, да не говорим за отговори. За щастие, всички тези писма се оказаха безполезни: немска „пета колона“ в Англия не съществуваше.

Въвеждането на порядък в този хаос възлагаха на някой си Хоръкс. Него го привлякоха (струва ми се от Сити) специално за тази цел. След година работа той можеше да твърди, че е постигнал успех. Хоръкс се занимаваше с общите административни въпроси, а мене много ме интересуваха архивите. Архивът на МИ-5 се намираше в ново помещение, заемащо част от двореца Бленхайм, и предизвикваше възхищение след мръсните лабиринти на Уудфийлд в Сънт Олбънз. Всички сведения лесно можеха да бъдат намерени в акуратно водените дела и картотеки. Имаше достатъчно архивни работници, за да осигуряват методично и достатъчно бързо изпълнение на работата. Аз с удивление и завист научих че болшинството момчета, работещи в архива, знаеха така добре съдържанието на делата, за които отговаряха, както и сътрудниците, които водеха тези дела на Сънт Джеймз стрийт. Когато деликатно подех този въпрос пред Уудфийлд, той отговори, че безсъвестно му занижават щата и да се отделя толкова внимание на детайлите било излишно.