Светата кръв и Свещеният Граал (Тайните на тамплиерите и масонската ложа)

Информацията, публикувана след 1956 г., не винаги се е появявала в такава достъпна и четивна форма, както книгите на Дьо Сед. Някои данни са помествани в тежки, обемисти, педантично написани томове, които нямат нищо общо с журналистическия подход на Дьо Сед. Такава е книгата на Рьоне Декадейя, бивш директор на Градската библиотека в Каркасон, която преднамерено не съдържа никакви сензации. Посветена на историята на Рен Льошато и областта, тя е изпъстрена с какви ли не подробности за обществения живот и икономиката на района, например с дати на раждане и смърт, на венчавки, данни за приходите и разходите, за събраните данъци и обществените сгради в периода между 1730 и 1820 г.68 Всъщност едва ли има издание, което да се отличава толкова много от предназначените за масовия читател книги на Дьо Сед, когото Декадейя подлага другаде на унищожителна критика69.

Освен книгите, сред които има и издадени със средства на авторите, се появиха и множество публикации в различни вестници и списания, например интервюта с хора, претендиращи да са запознати с една или друга страна на загадката. Ала най-интересната и важна информация се е появявала в издания, които не са предназначени за широката публика, най-вече в документи и брошури в малък тираж, съхранявани в Националната библиотека в Париж. Те са издадени едва ли не с подръчни средства, някои са написани на машина, други са размножени на циклостил или ксерокс. Тези книжлета дори в още по-голяма степен от изданията, предназначени за пазара, сякаш се осланят на един и същи източник. Със загадъчни намеци и бележки под линия, свързани най-вече със Сониер, Рен Льошато, Пусен, династията на Меровингите и други теми всяко от тези издания допълва и потвърждава другите. Авторите им в повечето случаи са неизвестни и са се подписали с прозрачни, да не кажем очевадни псевдоними: Мадлен Бланкасал, Никола Босеан, Жан Дьолод и Антоний Отшелника. „Мадлен“, естествено, е френското съответствие на Мария Магдалина, на която е посветена църквата в Рен Льошато и кулата на Сониер — Магдала. „Бланкасал“ е образувано от имената на две малки реки, сливащи се край Рен Лебен: Бланк и Сал. „Босеан“ е производно от „Бозеан“, официалния боен вик и символ на рицарите тамплиери. „Жан Дьолод“ идва от „Жан дьо л’Од“, или в превод „Жан от Од“, департамента, където се намира Рен Льошато. А Антоний Отшелника е известният светия, чиято статуя украсява църквата в Рен Льошато и чиято памет се отбелязва на 17 януари, датата, която е гравирана върху надгробната плоча на Мари дьо Бланшфор и на която Сониер получава смъртоносния сърдечен удар.